Обичам вниманието, много. Точно като всяка жена, няма какво да си кривя душата по този въпрос. Обичам и мъже, които знаят как да ме заговорят, как да се държат с мен. Все пак съм дама, не съм пича, с когото ще гледаш мача и ще псуваш каруцарски. Да се уточним просто. А тези последните взеха много да се увеличават. Дали защото те самите са доста глупави или просто си мислят, че щом кажат две сладки приказки на някоя „мацка“, тя ще им падне в краката (следствие от първото). Разбира се, има и такива момичета, които са с техните разбирания и на тяхното интелектуално ниво. Хубаво, за всеки влак си има пътници. Ако няколко пъти на такъв мъж му „върже“, той неминуемо си вдига самочувствие, но по-лошо е, че започва да си мисли, че заучените му фрази и захаросани приказки ще минат навсякъде. `Щото, видиш ли, жените са еднакви, тъпички са и само за едно стават. Като вица за това, че жената трябва да може да прави 70 неща – ако тяхната избраница и мусака може да прави, идеално. По-хубаво от това не може да стане. Добре, ама може. Работата е там, че попадне ли свинята на златна ябълка, той просто не знае какво да прави с нея. Което автоматично прави нея „надута“, „кифла“ или „тъпо парче“. Ето какво точно имам предвид…
Беше си съвсем обикновен петък. Седях си вкъщи и си блъсках главата с един превод от английски като от време на време си правех сверка на данните онлайн. И така, докато в един прекрасен момент интернета ми спря. Явно това беше начинът на любимия интернет-доставчика ми да си направи първоаприлска гавра с мен. След десет минути и два телефонни разговора стана ясно, че нищо не можели да направя в момента. И не се шегуваха, мамицата им. Иди обяснявай, че имаш краен срок… Така че нищо друго не ми оставаше освен да прибера лаптопа и да запраша към кварталното кафе с надеждата, че там поне ще има от божествения сигнал.
Половин час по-късно се бях настанила на една малка масичка, пиех си „Мулата“ – та (кафе, мляко, сметана, шоколад – съвсем нормално Капучино, взимам си го заради коктейлната чаша :D ) и блажено си чатках по клавиатурата. Освен това барманът беше пуснал много сносна музика. Общо взето – идилия…
- Често ли идваш тук?
До тук с идилията. Над главата ми стоеше индивид на около 27 години, гордо пъчейки се с анцуга си Adidas и подхилквайки се с тъпа физиономия.
- Сигурно ти е много тъпо – продължи той. – Да седиш сама на кафе с лаптопа си. Добре, че съм аз.
В следващия момент на лицето на тъмния балкански субект се изписа задоволство от това, че е герой и спасява девойка в беда от големия лош лаптоп, и без да попита каквото и да било се пльосна (буквално!) на стола до мен… WTF?! Все пак здравият разум успя да догони сетивата ми и все пак да си отворя устата:
- Извинявай, но съм заета. Работя. - Опитвах се да бъда максимално кратка и учтива. Нямаше нужда да знае каква майна му бях теглила на ум.
Субектът пак почна да се хили, ужасен досаден смях.
- Ооо, нека позная, ти си писателка, нали? Правиш се на онази откачалка от филма за секса. И ти ли за ч*кане пишеш? Да знаеш, аз много мога да ти помогна! – След което смигна „закачливо“, което явно трябваше да значи – „аз колко съм врял и кипял, ще ти покажа как става.“ После, без разрешение, той дръпна лаптопа от ръцете ми и го завъртя към себе си.
Тук обаче срещна спънка. Първо очевидно му става ясно, че не иде реч за ч*кане (колко тъжно!). Пред погледа на индивида се изсипаха екселски таблици с данъчни декларации. Онзи гледаше тъпо, а на мен почна да ми става забавно :D
- Ъъъ, к`во е т`ва?
- Данъчна декларация на английски. Превеждам я.
- Ма ти верно се занимаваш с глупости. Еййй, направо не знам какво щеше да правиш без мен – след ухилване, смигване и ръката на субекта се беше насочила към кръста ми с ясното намерение да ме прегърне. Опази боже!
От тук насетне не ми се ще да разказвам в детайли как се развиках на този български „мачо“, докато го гонех от масата си. Всяко търпение си има някакви граници, а моята чаша отдавна беше преляла. Разбира се, „якият пич“ изобщо не беше разбрал, че прекалява и че ми пречи. Или че това, което прави, влиза в топ 3 на „Най-тъпите свалки в живота ми“. Изсумтя нещо, че вече свестни момичета нямало и „аман от кифли, братче“, като допълни със закана, че тия като мен ще си умрат девствени и стари моми (въх, разкриха ме :D ). Но ако всички мъже бях като този, идеята да си остана стара мома звучи много блазнеща. По-добре сама, отколкото зле придружена ;)
П.С. По ирония на съдбата, докато пиша това, съм на работа и един индивид на 4 големи уискита (и възраст приблизително равна на тази на баща ми) ми пили на главата какви са ми хубави очите, а едва ли вижда какво има в чашата му, какво остава да отрази, че не го слушам… И продължава! Please, Just Shoot me :|
