Пф, мъка е :D
Реших да се върна обратно в залата. И, какво да ви кажа, тежно е. Мисля, че с уредите взаимно се мразим и се отблъскваме. Никога не съм била спортна натура, никога не ми е идвало отвътре да участвам в часовете по физкултура или пък да играя баскетбол/волейбол и там каквито други игри с топка има. Just not my thing.
Имам си хранителен режим, имам си тренировъчна програма, може би имам и някаква мотивация защо го правя и какво искам да постигна като резултати, но това въобще не прави преживяването по-малко отвратително. Не, че ще се откажа, много далеч съм от тази мисъл, просто идеята за всичко това е равносилна на... принудителното пиене на витамини, например. Знаеш, че е добро за теб, знаеш, че в един момент ще се почувстваш по-добре и прочие, обаче... подскачането на пътеката е все така... кофти?
Просто не разбирам хората, на които това им доставя удоволствие. Не стига, че в момента ме боли сигурно всеки втори мускул в тялото, а и се движа охкайки, като стара баба. Но като имам предвид създалата се ситуация, избор нямам. И ще се мъча :/ Но с повече мъка, току виж се излюпило едно по-добро мен, или ако не по-добро, по... ошлайфано? :D
Offtopic: Толкова съм притеснена за изпита в събота, че не мога да спра да играя Angry birds... :D Както каза една колежка, всички треперим за втори февруари, а Свети Валентин го чакаме с нетърпение. Обичам черния хумор предизпитно, нещата не изглеждат чак така бедствено, когато им се надсмееш.
Имам си хранителен режим, имам си тренировъчна програма, може би имам и някаква мотивация защо го правя и какво искам да постигна като резултати, но това въобще не прави преживяването по-малко отвратително. Не, че ще се откажа, много далеч съм от тази мисъл, просто идеята за всичко това е равносилна на... принудителното пиене на витамини, например. Знаеш, че е добро за теб, знаеш, че в един момент ще се почувстваш по-добре и прочие, обаче... подскачането на пътеката е все така... кофти?
Просто не разбирам хората, на които това им доставя удоволствие. Не стига, че в момента ме боли сигурно всеки втори мускул в тялото, а и се движа охкайки, като стара баба. Но като имам предвид създалата се ситуация, избор нямам. И ще се мъча :/ Но с повече мъка, току виж се излюпило едно по-добро мен, или ако не по-добро, по... ошлайфано? :D
Offtopic: Толкова съм притеснена за изпита в събота, че не мога да спра да играя Angry birds... :D Както каза една колежка, всички треперим за втори февруари, а Свети Валентин го чакаме с нетърпение. Обичам черния хумор предизпитно, нещата не изглеждат чак така бедствено, когато им се надсмееш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар