Drama queen

‎"Имаше толкова много трагедии в живота ми. Най-малко два пъти повече отколкото ми се случиха реално."

Марк Твен

Да се смея ли, да плача ли, да мисля ли, да не мисля ли. След цялата тази драма, която ми сервира/си сервирах, вече не знам. Чуваш ли, нищо не знам! Искам само да те няма... Преди много време си пожелах нещо, от глупост, и за мои ужас то взе, че се сбъдна (а аз така и не се научих какво да искам). Сега няма да е желание, а просто молба - върви си.

Numb

И в един момент ти е толкова тъжно, толкова, толкова тъжно, че дори не можеш да заплачеш. Усещаш болката, заседнала в гърлото ти, и не можеш да преглътнеш. Не можеш да мислиш. Просто виждаш как светът ти се срива, докато друг издига стени около себе си, за да се отдалечи от теб. ‎"Знам, че си тръгваш. И не мога да те спра. Мога само да те прегърна и да се надявам, че така ще те забавя, поне малко..." Аз вече дори не мога да те прегърна.

The exquisite pain of wanting someone so unattainable

Тишина

"Когато умре ескимос, близките му се събират в негова чест и говорят за него 5 дни. Докато говорят, изтриват спомените си. След това никога повече не го споменават. Ако го направят, душата на починалия няма да намери покой."

от блога на Mercury comet

Чудя се… ако мисля 5 дни, ако говоря 5 дни, ако пиша 5 дни… ако си припомня всичко, всеки малък детайл и подробност, после ще мога ли да изтрия спомените си? И ако успея, душата ми ще намери ли покой? Въпросът е риторичен.

Искам тишина. Спокойствие. Просто да ме оставят на мира. Да спрат да се опитвам да дълбаят душата ми в желанието си да изтръгнат нещо от мен. Мълчи ми се, по дяволите. Искам тишина. Не разбрахте ли? Тишина. И може би прегръдка… Но това би било твърде нахално.

Eclipse

Ти си моето Слънце. Осветяваш деня ми, стопляш го, появиш ли се усмивката грейва на лицето ми, прогонваш зимата в душата ми и спираш бурните ветрове от мисли. Но за теб аз съм полярна нощ, тъмна и черна, и рядко ме даряваш с блясъка си. 

Докато той, той винаги е тук. Моята Луна. Той осветява най-тъмните ми нощи и най-мрачните часове. Не се страхува от бурите ми и пороите от сълзи, не го е страх от светкавиците в очите ми. Той ме обича, дори когато сама не мога да се понасям. Така че, знаеш ли, мога без теб, защото ти никога не си бил истински до мен. Получавам само част от лъчите ти, само от време на време. И мисля, че скоро ще настъпи затъмнение.

Защото Луната е винаги там, дори когато Слънцето се опитва да я скрие с фалшивия си блясък. А аз съм полярна нощ, тъмна и мрачна, с Луната сме родени един за друг.