Тихите води били най-дълбоки… Тогава внимавай, задава се цунами

Е, аз съм си тихичка – избухвам си прилично само на ретро парти в Spider и на частните партита между чаршафите… Както казах, тихичка съм – не споря с никого, на никого не преча и не опонирам, мир да има. Когато греша се извинявам, като не съм права си признавам. Ако ти трябва помощ, ще ти помогна стига да съм в състояние – било то за учебник, пари или рамо, на което да поплачеш. Ако ти се пие също няма да откажа :P Не съм някакъв вироглав инат, да те хваща страх като съм ти насреща, пример съм просто… ОБАЧЕ МИ ПИСНА!

И по-точно – от теб ми писна. Писна ми да си мислиш, че винаги ще става по твоята и че ще ти играя по свирката. Аз само ще давам, ти само ще взимаш. Excuse meee! Това кино никъде го няма. Винаги ти си на първо място, винаги. Твоите желания, твоето мнение. Ти, ти, ти – сякаш светът се върти около твоите желания. Защо ли – ами допуснах го. Защото съм добра. И искам и на теб да ти е добре, като се надявам, че и аз самата ще получа същото. Fail! И това кино го няма. Да си добър вече значи да си наивен, а да очакваш и ти да получиш същото – е това вече си е откровена глупост. Нищо чудно, че от време на време ми казват „Блонди“. Ще взема наистина да стана руса, поне това ще ми е оправданието, че съм допуснала да ми се качиш на главата.

Лошото е, че си наясно с това колко точно влияние имаш върху мен. Чудя се дали понякога не го правиш нарочно – да ме ядосваш до такава степен, че да се превръщам в зелено чудовище. Неее, това не е възможно – аз вярвам, че си добър (ама аз вярно съм наивна). Има и друг вариант, разбира се – от безразличие. Този по-трудно се преглъща. Страх ме е дори да мисля за него. Предпочитам да ме дразниш, защото ти е забавно, че ти се дразня (и в този момент чувам думите на една приятелка „Как е възможно да си го причиняваш?“)

Възможно е. Всяка сутрин се събуждам с мисълта „До тук беше“ и всяка вечер заспивам с твоето лице пред очите си. А как ми се иска да правя всичко по дяволите – и теб, и арогантността си и моите глупави чувства. Пък дано забравя, че те има и че някога си бил мой. Така, че вече спирам да те толерирам пред себе си. И това не е съобщение, предупреждение е. Да си промениш държанието. Не го ли направиш, ще си понесеш последствията. And I mean it!