- Да... Върти ми земята и слънцето, и луната. Чакам да подейства гравитацията… и да си тупна на дупето. Луда история е нашата и накрая точката винаги се превръща в многоточие.
- Добре казано.
- Когато говоря за него ми става поетично… и в тоя момент обикновено някоя приятелка ме изритва, за да сляза на земята.
- Не можеш ли да летиш с... мм... парашут? И като е необходимо да го отваряш.
- Опитвам се, но ми свалят всички гардове и защити и накрая съм просто влюбена. Някога не ми трябваше парашут, той винаги ме хващаше. Най-вече, когато пропадах по него…
Няма коментари:
Публикуване на коментар