Мразя ноември. Мразя го някъде от
18:30 ч. на 02.11.2010. Да си обира
крушите и да се маха. Притрябвал ми е. Да си взима Sweet November. Писано е този филм да
не ми хареса. И да не си въобразява, че ще слушам November Rain. Нищо, че я обожавам. Само ще си спомням…
„Стояха като обезумели под студения ноемврийски дъжд, прегърнати в
топлия порив на любовта. Градът гледаше безстрастно лудите... там, по средата
на улицата, по средата на бурята, по средата на един нов кръстопът, без страх
от тъмното, без срам от светлините... Кога щяха да си тръгнат? Дали след минути
или щяха да са вечно заедно - сякаш нямаше значение, това бе техният миг превърнал
всичко останало във фон. Ноемврийския дъжд - в страст, улицата - в сцена,
локвите - в море, любовта - в малка лудост! А аз ги гледах... и нямах сили дори
да си спомня за нея... за лудостта си да я пусна. А беше толкова отдавна... и
пак ноември плачеше…“
Ноември плачеше…
Няма коментари:
Публикуване на коментар