60 days

По това време, след точно 60 дни, ще съм в самолета за Атланта и най-вероятно ще летя над Атлантическия океан. Само след 60 дни...

Всичко се подреди, самолетният билет, визата... останаха изпитите, куфарът, да събера целия си наличен кураж в 10 кг ръчен багаж и да полетя. Звучи простичко, нали? А на мен ми е объркано... Уж всичко е наред, а на мен ми липсва точно усещането за подреденост... на мисли, чувства; усещам, че ще замина, а зад мен ще остане каша и хиляди недовършени неща. И бригадата започва да ми прилича на бягство, след което се надявам да се върна друга. Разчитам на някаква едва ли не магическа промяна, което ще ми даде отговорите на мълчаливо зададените въпроси (insert naivety here).

Random thought: Той си представя, че раят трябва да е някакъв вид библиотека. Преди да го познавам, сигурно и аз бих казала същото. Сега... раят е там, където е той. А него го няма.

"I wanted to slip quietly out the back door and not stop until I reached Greenland." Eat, Pray, Love