В стаята е студено. Халатът ми е
студен, чехлите са студени. В банята е Арктика, от чешмата текат шушулки.
Връщам се обратно и се изкушавам да се пъхна под завивките за още 30 мин, пък
после ще му мисля колко ще закъснея. Но вече и те са студени. Никой не ме чака
там, освен един пингвин. Аз съм на 23 и спя с плюшена играчка... ain’t it sad?
Anyway, друг път ще мисля за това колко
самотно се чувствам. Трябва да се приведа в приличен вид и най-накрая да тръгна
за работа. Фон дьо тен, после коректор... и още коректор, иии още малко. Абе,
тия лилави кръгове под очите ми няма ли да изчезнат?! Отказвам се,
колкото-толкова. Спирала, балсам и руж за свежест. Успешно маскирам всичко,
което би издало как се чувствам. Да изглеждам нормално, да се държа нормално,
старая се до последния детайл. Вече съм готова, остава ми само едно – да си
изпия лекарствата и да се помоля днес да съм добре. Да съм добре и кризата да
ме отмине.
Като деца се страхуваме от
демоните под леглото си, после порастваме и разбираме, че те са съвсем истински
и се крият в самите нас. „Понякога се борим с тях, друг път ги прегръщаме и
ядем чийзкейк.” Аз не знам какво правя. Дали се боря или се опитвам да
приема. Душата ми страда и болката отдавна даде физическия си отпечатък. Някога
това място ме спаси като даде дом на обърканите ми мисли. Сега след дълго
затишие пак съм тук. И се опитвам да лекувам себе си.
Като деца се страхуваме от тях, а като порастваме разбираме, че те малко или много се вселяват в нас и се превръщаме в хора, които не сме искали да бъдем. От някъде ще се появи онази голяма неонова табела, която ще ти сочи твоя път, както се казва ще ти светне крушката. В писането намираме себе си, продължавай да пишеш. :)
ОтговорИзтриванеП.С.: И аз имам проблеми със ставането, но май тръгват от проблемите ми с лягането.
Проблема не е със ставането,а когато не искаш да станеш,когато си намерил утеха и никой не те безпокой в съня и когато всичко е загубило и малкото смисъл....Демоните не са под леглото или да ядем чийзкейк с нас,те са в нас... спят с нас,ядем чийзкейк с тях без дори да го осъзнаваме почваме да търсим демоните другаде,защото ни носи някакво успокоение... но понякога такова няма и нищо не помага да избягаш от себе си....
ОтговорИзтриванеНищо не помага да избягаме от себе си, нито километрите, нито внушението, че сме добре и щастливи там, където сме. Тогава, се чудя, какво помага да променим това, в което сме се превърнали?
ОтговорИзтриванеПонякога нищо. И един ден просто трябва да се приемем... такива. Трудно е.
ОтговорИзтриване