Диагнози

Понякога си мисля, че имам всичко. И че всичко е идеално. Понякога усещам как държа всичко в двете си ръце и светът е под контрол. Че всичко се случва точно така, както трябва, и както го искам. Понякога съм точно такава, каквато съм. Тогава съм силна. Трезва. Господар съм на съдбата си. Защото съм Ничия и тогава ставам най-желана. Но само понякога, само понякога…

(Смешни) авторски права

Понякога ме е яд, друг път ми е глупаво, а накрая ми е просто тъжно. И се чудя защо ли изобщо пиша тук, щом след час ще си видя моя текст, моите думи с някаква измислена пунктуация от две възклицателни !! и разни тъпи намигвания ;]] постнати в някоя фб група. Или в нечий профил в сибир.бг, или пък направо в друг блог, `щот някоя се е изкефила на начина ми на мислене и съответно е решила, че и тя така мисли и хоп! нейно е вече, все тая кой го е мислил и си е изливал там душата… Въпреки кодът, заложен в шаблонът на блога, добавените бутони за споделяне, както и текстът „Не плагиатствайте“ под снимката, продължава да се копира. (за справки тук: Бясна съм!)

Аз не търся фенове, последователи или обожатели. И този блог не е да си начеша егото, той е лично пространство. Потребност е. Правя нещо, което обичам. И за мое учудване, дори се харесва. Но искам най-вече да се уважава, не като кажа, че е редно да се отбележи авторът на текста, като отговор да чуя „кфа си ти да кажеш, беее! Мълчи, че ща счупя.“ Не, мерси. И няма да ме счупиш. Щом можете да вземете цели абзаци, защо не ми копирате и името за разнообразие, или линк към публикацията, към блога, ако ще. Със сигурност няма да ви затрудни. Разбирате ли, не съм толкова известна, че да се подразбира, че съм аз...

Това със сигурност не се отнася за всички читатели. Някои от тях уважават труда на другите и най-вече себе си. Благодаря им, за което. Но за съжаление са много, много малко.

Законите на Петя [2]

тъй като тези на Мърфи са очевидно недостатъчни

Първата бедствена част може да откриете тук.

3. За мобилния телефон

~ батерията винаги пада, когато чакам важно обаждане или смс;

~ когато интернетът вече ме е предал, М-тел решават да ме довършат като им се разпадне мрежата;

~ най-обичам, когато правя нещо ужасно дълго време и точно преди да го запаметя, телефонът симпатично забие и ме оставя да го зяпам с поглед забит в екрана, неспособна да направя какво и да било освен да го рестартирам, (спомена роднините му по женска линия)… и за започна всичко отначало;

~ или любимото ми – някой да започне да си вре носа и пръстите, където не му е работа и намери онази ужасна снимка, която все се каня да изтрия и все забравям.

4. За работата

~ когато си нося лаптопа, има работа;

~ когато не е с мен, няма нищо за правене;

~ ако реша, че на нощната смяна мога да дремна със сигурност някой от гостите ще се запие на бара и ще ми разправя историята на живота си. И накрая няма да остави и бакшиш;

~ ако реша да си взема аванса по-рано, шефката просто няма дойде, но пък колегата ми ще закъснее и ще си изтърва последния автобус за прибиране… но нека не ви разказвам днешния си ден;

~ а най ми е хубаво, когато някой от гостите откаже да ми говори на английски, не защото не го знае, а защото му е под нивото (два такива случая съм имала с французи). И после мрънкат, че не получавали каквото искат. Ами ако пробват да си извадят сливите от устата…;

5. Разни други кофти случки, които ме убеждават, че природните закони са против мен:

~ рутерът (как още не е излетял през прозореца се чудя) се включва и изключва сам, допуска устройства по негово усмотрение и понякога връзката е по-стабилна, ако съм на другия край на апартамента, отколкото до него. Явно му трябва пространство, сигурно го задушавам. Ако знаех, че е така, щях да си взема мъж, с него все някак щях да се оправя;

~ косата - Е, т`ва ми е любимото. Косата ми си има лично мнение и то обикновено е по-силно от моето. И от лака за коса. Това нещо се къдри, изправя, заплита, когато на него му е кеф. Още имам кофти спомени от една среща, на която като се появих ми казаха „Леле, каква си рошава!“ А не бях… ;(

~ за капачета на токчета, лакирани нокти и бримки на чопарогащници няма да говоря, бедствие, истинско бедствие…

На кратко

Часът е 05:45 и аз съм надрусана с конска доза кофеин, понеже трябва да остана будна до 8 ч., когато ми приключва смяната и после ще мога блажено да умра от преумора и студ, но за това друг път. Казват, че гениалните мисли хрумват неочаквано и на най-странни места, явно мен ме спохождат между два климатика, който се правят, че работят. Но и това е друга тема, да се върнем към „гениалните“ мисли.

Като начало мисля да спра с фазата на драматичния ноември, така де, всеки има правото на своя половин месец в черна дупка. Конец. А и ме скастриха, че блогът ми би вкарах и най-недраматичният човек в дълбоки драматични размисли (Ванка, мерси Слънце, железен си *цунки, щот` си superstar*). Така че ноу мор драма (поне до края на месеца *sun*). Тържествено обещавам. И като доказателство имам насрочена, да кажем забавна, публикация за 07:30 ч. (не ме съдете жестоко, ако се окаже тъпотия, понеже имам такива съмнения, от кафето е 0:)

Да видим какво друго… а да. Рових архивите, като под „архиви“ разбирайте 5 години назад. Та тогава бях голям пич и пишех за едно тийнейджърско вестниче (че и ми плащаха :D), та обмислям да си сложа един нов таг от типа на „Откровенията на една 16-годишна“, има интересни неща в старите ми драсканици и идеята да им дам нов живот определено ми харесва. Очаквайте продължение.

What else… коментарите пак са разрешени, така че може да излизате душата на воля (един по един, моля, не се блъскайте). Само че този път ще ги одобрявам, съжалявам за което, обаче бяха спрени поради всезнанието на разни индивиди. Те си знаят кои са и по-добре да не ми се мяркат пред очите :))))

Черният шаблон остава, харесва ми, така че дано няма разочаровани. Пък и с това лилиумче (минутки за лиготия), съвсем ми легна на сърцето, какво да направя, обожавам ги. Това е от мен. Аз ви чета, искрено се радвам, че и вие ме четете. Хубава неделя на всички!