И значи днес, вместо да се прибера вкъщи и да се радвам на взетия си изпит, аз трябваше да се разправям с идиоти. И не, няма да се извинявам за определението. Хората са нагли. В случая конкретно имам предвид една жена на почти 40 години, която явно разсъждава като тинейджър. Или поне й се иска да е такъв. Сигурно помните Любовното CV, измислено повече на шега, отколкото с идеята, че нещата реално стоят така. Представете си изненадата ми, когато днес пишейки заглавието на МОЯТА публикация в Гугъл, вместо моя блог излезе страница в сибир.бг със същото име. Адски се изненадах, всъщност в първия момент си помислих, че това, на което попаднах, е писано отдавна. И има съвпадение. Така де, случва се хората да имат еднакви идея. Твърде наивно от моя страна. Заглавието същото, текстът същия, даже и картинката (нея поне можеше да я смени!). И това от жена, чиято предна статия е за плагиатстването от чужди автори и колко долно било това. Явно тя когато го прави не е, достойно е. Най обичам двойните стандарти.
Както и да е, регистрирах се във въпросния сайт и след като не можах да открия откъде да докладвам публикацията, реших да оставя коментар. Благодарих й, че така високо е оценила МОЯТА творба, но нека не си приписва заслугите. Коментарът ми, разбира се, беше изтрит. И в края на статия се появи линк към блога - с шрифт два пъти по-малък от този на останалия текст, без описание, че въпросното CV е взето от там. Нищо. Един линк. Един гол... да, линк.
Аз се надявах, че тя ще го изтрие, но уви. Или поне ще се извини. Явно на лелката й харесва да се прави на 21-годишно момиче. Супер. Оказа се точно толкова празноглава както и някои от връстниците ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар