17 февруари 2013 г.

I don't know where we go from here


Когато съм тъжна, си мисля за теб. Просто... си мисля за теб and something keeps bugging me - след като ти не съжаляваш, а аз не съм ти простила, накъде всъщност отива всичко? Рестартирай ме.

- Don't really know where we go from here.
- I suggest we treat our relationship as if it were a crashed computer and restore it to the last point we both agree it worked.

TBBT

11 февруари 2013 г.

The adventure

I wanna sing, I wanna shout
I wanna scream till the words dry out
so put it in all of the papers,
I'm not afraid.
They can read all about it.

10:30 сутринта - пия бяло вино с нея, още преди да съм си и помислила за сутрешното кафе. Идилията е размазваща. Няма да откажа всичките ми понеделници да започват така.

"Голямото вълнуващо нещо" започна за придобива все по-реални очертания. Макар че... вече като че ли не ми е чак толкова емоционално :( По-скоро започвам да се притеснявам, типично по моето му - ако не притесня за нещо, ще се притесня, че не се притеснявам.

И такааа, голямото нещо е... ще ходя на бригада! След дълго мислене и премисляне, след убеждаване и разубеждаване, една сутрин без да вложа и грам мисъл, аз просто отидох и се записах. И "олекнах" с 900 лв, но за това ще ви говоря друг път. Записах се средата на януари, седмица по-късно си избрах работна оферта. Мястото е щатът Алабама, градът - Orange Beach, хотелът, в който планирам да работя - точно на Мексиканския залив. Какво да ви кажа, екзотика. На мен ми звучи като място пълно с гадини, които планират да ме изядат, приятелят ми си представя мацки с бронзов тен, които играят волейбол на плажа, само по цици. Мда, на една вълна сме (дано само да не е цунами). Оказа се, че на въпросната локация има по-голяма вероятност за торнадо, отколкото на Алеята на торнадата о.О, за тропични бури да не говорим. Въобще, липсва му само бедствието Petya :D

Интервюто с американските работодатели мина повече от добре. Официално съм наета. Тогава беше наистина голяма еуфория, като излязох от залата, приятелят ми се смееше до мен и ми напомняше да се отдалечим, и чак тогава да започна да крещя. Може би още щеше да ме държи, ако от агенцията, която ми подготвя документите, не ме бяха наплашили за предстоящото интервю за виза. Отговарям на всички изисквания, обаче... съм на трудов договор. И те нямат никаква представа това как ще повлияе. На едно момче му били отказали, защото скрило това. Аз нямам намерение нищо да крия, но това ще значи ли, че всичко ще мине гладко? Та тези мисли доубиха щастието ми. Май ми останаха само нерви и последни сесийни напъни.

Щеше ми се да си разкажа "голямата" новина по-... малко безразлично от това. Все пак това е най-смелата стъпка, която предприемам до сега. И хем е предизвикателство, хем приключение. Не съм си мислела, че първият път, когато напусна България ще сложа между нея и мен Атлантически океан. Но съм абсолютно убедена и вярвам, че това е за добро. И искам с цялото си сърце да се случи. Да взема виза и за четири месеца да се потопя в тропичната екзотика на Мексиканския залив. Да бъде едно незабравимо лято.

1 февруари 2013 г.

Аз, моя милост и фитнесът

Пф, мъка е :D

Реших да се върна обратно в залата. И, какво да ви кажа, тежно е. Мисля, че с уредите взаимно се мразим и се отблъскваме. Никога не съм била спортна натура, никога не ми е идвало отвътре да участвам в часовете по физкултура или пък да играя баскетбол/волейбол и там каквито други игри с топка има. Just not my thing.

Имам си хранителен режим, имам си тренировъчна програма, може би имам и някаква мотивация защо го правя и какво искам да постигна като резултати, но това въобще не прави преживяването по-малко отвратително. Не, че ще се откажа, много далеч съм от тази мисъл, просто идеята за всичко това е равносилна на... принудителното пиене на витамини, например. Знаеш, че е добро за теб, знаеш, че в един момент ще се почувстваш по-добре и прочие, обаче... подскачането на пътеката е все така... кофти?

Просто не разбирам хората, на които това им доставя удоволствие. Не стига, че в момента ме боли сигурно всеки втори мускул в тялото, а и се движа охкайки, като стара баба. Но като имам предвид създалата се ситуация, избор нямам. И ще се мъча :/ Но с повече мъка, току виж се излюпило едно по-добро мен, или ако не по-добро, по... ошлайфано? :D

Offtopic: Толкова съм притеснена за изпита в събота, че не мога да спра да играя Angry birds... :D Както каза една колежка, всички треперим за втори февруари, а Свети Валентин го чакаме с нетърпение. Обичам черния хумор предизпитно, нещата не изглеждат чак така бедствено, когато им се надсмееш.