24 юли 2012 г.

Heartbeats

Бях на кардиолог. "Сърцето Ви е структурно здраво." Наистина ли? След всичко е съвсем-съвсем здраво? Няма ли поне пукнатини, белези... Напълно здраво? А аз от години имам чувството, че упорито вървя по пръснатите парчета от него. Структурно здраво... добре звучи. От медицинска гледна точка сигурно трябва да съм щастлива, че няма да умра от инфаркт някой ден. А от немедицинска... доста хора си мислят, че съм като Стивън Кинг – имам сърце и си го държа в буркан на бюрото. Понякога ми се иска да бяха прави.

10 юли 2012 г.

Tengo Ganas De Ti

Испанските песни от испанските филми… нещо не ми действат добре. Най-вече тези от продължението на „Три метра над небето“ – „Искам теб“. Исках щастлив край, а то… стана както се случва в живота. Срещаш голямата любов. После се разделяте и срещаш следващата голяма любов. И от твърде много „големи любови“ не ти остава време за малката, която обаче си струва. Това последното извън филма. 

Блага Димитрова има дори още по-силен ефект. Реших, че е време най-после да завърша „Пътуване към себе си“. Е, не ми харесва! Не ми харесва усещането, което оставя. Това, че има уникален стил на писане е всеизвестно и че, въпреки изминалото време, мисленето й все още е актуално, също. Но не начинът на изразяване ме впечатлява в една книга, а крайното чувство. В случая горчи и е мрачно. Навява меланхолия и ме кара да мисля за неща, които упоритото избягвам, за всеобщо добро. 

И накрая какво? Разбираш, че си самотен. Не винаги настоящето е достатъчно ярко, за да заслепи миналото. В такива моменти просто наблюдаваш какво се случва, без да го усещаш, без да го живееш… Връщаш се там, където не искаш, там където е имало любов. Връщаш се при неясния спомен за щастие. При пеперудите. При споделените моменти и взаимното „обичам те“. При това, което винаги си търсил, открил си го и накрая си го загубил. Завинаги. При стиховете на Превер и музиката на Ян Триерсен. При спомена за един непознат, един приятел и един любим. Който всъщност не е толкова идеален. Никак даже, но самотата прави разни трикове и замъглява сетивата. Затова тази вечер Той е перфектният. Илюзията ми е утехата и ме спасява от самата мен. Понякога това е достатъчно. 

Мога и сама, мога и сама… Отдавна се научих да мога и сама.

3 юли 2012 г.

„Еротично“

Заглавието да се чете с кавичките и с ирония

Вчера ми беше поправката по търговско право. Изпитът е разделен е на две части – тест и устно препитване, ако си събрал достатъчен брой точки на теста.

Тестът го издържам успешно. Влизам на устен. Доцент „Х“ ми обяснява, че имам малък брой точки и едва ли оценката ми ще бъде висока. Казвам, че това не е проблем и си мисля, че просто искам да се приключва с това. Задава ми въпрос, отговарям. Задава ми втори въпрос, отново отговарям. Задава ми трети въпрос, който обаче не ми е съвсем ясен. Започвам да се притеснявам и очевидно ми проличава. И ето тук тонът на изпита се обърна. Доцент „Х“ ме пита „Колежке, вие така ли се притеснявате като правите секс с непознати мъже?“

Седя и мълча. И най-вероятно съм гледала тъпо. От лекциите отдавна ми беше станало ясно, че той е един дърт простак, който само се облизва и си държа ръката в гащите, но чак така… Отговарям, че не правя секс с непознати мъже. Контрират ме с въпроса, че колко пък може да ги познавам преди да си легна с тях. Наблягам, че въпросите са прекалено лични и се връщам към въпроса по темата. Измънках някакъв отговор, който нито беше пълен, нито напълно верен, но в този момент това ми беше най-малката грижа. Задават ми четвърти въпрос. Не можах да отговоря. Доцентът „Х“ се ядоса, че е искал да ми пише по-висока оценка, а сега сме отивали към двойка. Пита ме дали тройката ме устройва. Съгласявам се и отчетливо си диктувам факултетния номер. На излизане от стаята вместо „довиждане“, получавам съвет „да не се занимавам повече с правото, ами да ходя да правя секс с непознати мъже.“

Много неща ми се искаше да кажа на доцент „Х“, единственото, което ме спря беше от една страна възпитанието ми, от друга – фактът, че никога нямаше да си взема изпита. Не ми е ясно как един възрастен човек, образован при това, може да се държи така, главата ми просто не го побира. Как е възможно да е толкова комплексиран и да си го избива върху студентките. И, по дяволите, не му влиза в работата дали се притеснявам като спя с непознати мъже. Аз може да не спя с такива, може да предпочитам непознати жени. Това повече ли щеше да го зарадва като отговор?! И накрая, дали тройката ме устройвала, за оценката ли говореше или имаше предвид себе си и асистентът, който току-що беше влязъл в кабинета му. Ако е второто, хайде поне асистентите да са по избор, този не ми харесва.

На всичките си устни изпити ходя облечена с панталон, риза или някаква затворена блуза, ако е студено може и сако. С нищо не съм предизвикала въпросното отношение, че накрая да ме пращат на магистралата, понеже очевидно правото не е за мен, според един изкуфял дядо, който говори толкова много за секс, понеже това ясно е нещото, което въобще не му се случва. Ден по-късно, все още съм бясна и май няма скоро да ми мине. Доста от познатите ми се посмяха, не знам колко време трябва да мине, че и на мен да ми стане забавно. Да, обидена съм и да, взимам го навътре. Правото не е само закони, в него трябва да има и морал. Поне така си мисля аз, или поне така ми се иска да бъде. Само че не. Може би и доцентът да е бил прав, за какво въобще ми е това право…