31 юли 2011 г.

Законите на Петя

тъй като тези на Мърфи са очевидно недостатъчни

1. За току-що изпраните дънки
При първото обуване на току-що изпрани дънки има няколко варианта какво точно може да им се случи (при мен винаги се получава, дори често има промоция 2 в 1)
~ петно от сладолед (в момента си го съзерцавам);
~ от кафе;
~ сос Болонезе – това ми е любимото;
~ кал – винаги вали, когато си обуя тъкмо свалените от простора светлосиви дънки;

2. За интернет връзката
Наличието на интернет е обратнопропорционално на това колко ми е необходим. Липсата му е правопропорционална на богатството от думи, които използвам по отношение на интернет доставчика ми.  Интернетът винаги спира, когато:
~ inbox (1) най-сетне светне червено, сърцето ми прескочи удар понеже съм чакала това цял ден и бааааам! Страницата се зарежда и зарежда, и зарежда, и зарежда….;
~ трябва да изпратя съобщение на някого, чиито данни имам само онлайн;
~ трябва да си видя залата за изпита;
~ или трябва да си проверя оценката от последния;

Разбира се, интернет винаги има, когато:
~ баща ми иска да играе карти онлайн;
~ майка ми търси рецепти;
~ или занимава мен да й търся нещо…;

Продължение на бедствието може да откриете: тук

27 юли 2011 г.

Самолечение

Изтрих…
~ хронологията на всички наши разговори, всички изпратени съобщения, дори смс-ите не прежалих;
~ всички публикации във fb – понеже 90% или бяха харесани от теб, или бяха коментирани, а на по-старите и „обичам те, съкровище“ пишеше… (тъпо, тъпо онлайн общуване, половината ни връзка там премина *потребителят си блъска главата в монитора*;
~ и бележките – първо любовните стихове, от влюбения период (моля те, не й посвещавай стиховете на Превер, аз за теб ги писах!) и тези на caribiana махнах – да не личи колко ми липсваш;
~ старателно направих така, че да не виждам, когато си на линия и какво публикуваш в социалните мрежи;
~ скрих снимките ни – от девет папки в десета, после я кодирах и я направих „невидима“;
~ опаковах в кутия всички неща, които си ми давал, дори два стари билета за кино прибрах (нали ме знаеш, сантиментална съм), и кутията скрих, за всеки случай;

И май с това чистката приключи. Остана ми една снимка в телефона, с която ми звъниш. Но ти не се обаждаш, така че... Следващите два месеца съм в безопасност, поне ще си далеч от очите. До рождения ти ден, когато ще ти направя безумно скъп подарък с много любов (понеже обичам да правя подаръци на хората, които обичам), иди ме разбери – жена! А след това… ще избягвам твоите места и нашите места. Ще се зарина с учене. И работа. И писане. И няма да те обичам. Бих направила всичко за теб, но не и това.

25 юли 2011 г.

Самолечение

Ще мисля.
Ще пиша.
Ще говоря.
За теб, за теб, за теб!
Ще те сънувам.
Ще те измислям съвсем истински.
Ще си представям как те рисувам с устни.

Докато от толкова много употреба не започнеш да се изтъркваш, да избледняваш, да ставаш прозрачен и така докато не изчезнеш. Докато не забравя как ме гледаше и как звучи  от устните ти „обичам те“. Ако имам късмет, ще е завинаги.

Разбираш ли, лекувам се от теб. Съшивам си душата и си събирам парченцата сърце. Повторно разбито от теб. Лекувам се от теб. Не ми пречи.

24 юли 2011 г.

Пропусната годишнина

Знаете ли какво е да се живее в цифри? Да знаеш кога са родени всичките ти приятели и никога да не забравяш рождени им дни. Да помниш номерата на мобилните им телефони, както и на някогашните им стационарни, макар да знаеш, че повече няма да ти се наложи да ги набереш. Да помниш точните дати на първите срещи (и на последните), часът на първите целувките (и да си броил секундите до края на последната), кога за първи път си чул „обичам те“ и кога си спрял да го чуваш… и така завинаги. Като атомен часовник. Без да спираш и да даваш грешки.

Този месец на 10-ти станаха четири години, цели четири години от запознанството ми с един човек, когото… обичах. Или поне си мисля, че обичах. Когато си на 17 и опит буквално нямаш, е някак трудно да сложиш етикет на чувствата си. Но каквото и да беше, много време мина преди да успея да се излекувам... 

Помня как обичаше да ми казва, че „Незаменими хора няма, само незабравими“. След това нагледно ми показа какво значи да те заменят. Както в последствие ми стана ясно – не и да ме забравят. А аз от своя страна дълго, дълго вярвах, че той е както незаменим, така и незабравим. Ужасно е да усещаш как любовта ти към някого умира. Но ако последният старателно е убивал всичко хубаво и добро у теб… целенасочено и безмилостно, няма по-голямо облекчение!

Той наистина всичко уби, дори уважението ми изчезна. И ако днес не ми бяха напомнили за него… едва ли щях да се сетя за месеца, за датата, макар и четиринадесет дни по-късно. А уж помнех всичко. Пропуснах ни годишнината, колко… безразлично. Беше прав за всичко, само че той самият не си заслужи правото да го помня. А ако още мисли за мен, нека ме запомни така прекрасна, каквото твърдеше, че съм. Прекрасна и никога повече негова.

22 юли 2011 г.

Самолечение

Блъскай, хвърляй, викай, слушай кофти музика, депресирай се, прати всички по дяволите, затвори се сама и се тъпчи с шоколад, плачи, удави се в сълзи ако щеш, самосъжалявай се, псувай го, проклинай го, и себе си, и миналото ви и спомените, всичко, което сте имали, обичай го, мрази го, искай го, после го отричай! Кажи на идиота, който не те оцени, какво мислиш за него! Отдай се на болката си, докато накрая не се погледнеш в огледалото и видиш каква жалка картинка си – не приличаща на себе си, подпухнала, рошава, бледа, изтерзана и не се спреш. И в мига, в който го направиш, гледай да е завинаги. Ти няма да се промениш. И той няма да се промени. А не си струва два пъти да страдаш за едно и също нещо. Особено, когато знаеш, че то не страда за теб!

Зодиакално - Риби

Хороскоп за зодия Риби: „Денят е свързан с приятелство. Не се налагайте, а бъдете проводници на хармонична енергия.“ Оммм, аз съм в мир с… както и с тези на приятелките ми :D (който е чел „Размерът има значение“, ще се сети с какво съм в мир). 

Днес ми е едно такова… зодиакално. По принцип чета много, не толкова хороскопи, защото не съм сигурна, че изобщо им вярвам, колкото за това какъв характер имат хората според зодията, как влияят асцендентите и разни такива неща. Аз съм зодия Риби и за нас, златните рибки, обикновено се пишат много хубави неща, поне това ми е общото впечатление. Или поне винаги сме „най“ и ни пращат от едната в другата крайност. Тъй като последните седмици се опитвах да ви сдухам, сега да разнообразие мисля да направя съпоставка между това какво се пише за моята зодия и как аз виждам нещата за себе си. Ако себеподобни четат, много ще се радвам да оставят коментар – без значение златни рибки ли са или пиранки. Е, нека започваме :))

„Рибите разбират всичко и всеки, освен себе си. Те цял живот може да търсят собственото си Аз без да знаят какво точно е това Аз.“ – склонна съм да се съглася със собствената ни неориентация. Поне аз самата доста често търся без да знам каквото точно искам.
„Рибите са честни и склонни към компромис. Имат прекрасно чувство за хумор. Изпълнителни, интуитивни и склонни към съчувствие.“ – твърдо да, на компромиси изключително лесно се съгласявам, имам лошата склонност да угаждам на другите,  относно чувството за хумор – като цяло се приема добре, най-вече от тези, които главата не ги слуша колкото и моята
„В същото време са зле организирани, неуверени, разсеяни, идеалистични. Нямат позиция. Не умеят да управляват парите си.“ – когато се налага, се организирам, през останалото време просто ме мързи :D и не виждам смисъл… Неуверена не мисля, че се отнася за мен, разсеяна… може и по-зле да е. Виж, позиция си имам и не се притеснявам да я изразявам. Заради последната са ме трили, блокирали и разни подобни онлайн ограничаващи действия. Щом се е стигнало до там, явно съм успявала да се изразя ясно. А относно парите… лесно ги управлявам… когато са вкъщи…. скрити… а аз съм си загубила ключа :D
„Боледуват от всякакви известни и неизвестни болести.“ – казва му се заплес, и да, лек няма. Sorry folks :/
„До края на живота си имат несподелени увлечения, за които не си признават от страх, че ще загубят авторитета си.“ – аз харесвам Хари Потър и искам целият свят да знае това! Край, вече съм безавторитетна. УжасТ! Може да ме линчувате ;)
„Жените Риби обикновено биват приемани за странни и трудни за разбиране.“ – звучи логично. Щом ти самата не можеш да се разбереш, как може да очакваш другите да го направят.
„Причината е, че в момента, в който реалността започне да ги натоварва с отрицателни емоции, те просто се гмурват в дебрите на собствената си фантазия, затварят се там и всеки опит да бъдат извадени от това „скривалище” се оказва невероятно труден.“ – болезнено вярно, разбира се, ако някой изобщо направи опит
„Те в повечето случаи не обръщат никакво внимание на събития, за които се вълнува целият свят.“ – не гледам телевизия, не чета вестници, не се интересувам от политика… Имаше един виц какво би направила всяка една от зодиите, като разбере, че е умряла. Е, Рибите въобще няма да разберат :D
„Рибите, особено жените, рядко поставят работата си на първо място в ценностната система. За тях винаги има нещо по-важно, било то семейството или децата.“ – кариерата е хубаво нещо, но няма да те стопли в студените нощи… или да ти казва „мамо“
„Прекрасно се реализират също в областта на медицината, химията, биологията.“ – химия? ХИМИЯ?! Беше ми като трън в… сещате се :D Някой да каза Право… първи път, втори път… Продадено на юристите :р
„Родените под този знак много рядко стават ръководители от голям мащаб, защото те никога не се стремят към власт и ръководни постове.“ – ни най-малко не ме вълнува ръководния пост, стига ми със заплатата да си покривам разходите.
„Когато Рибите се влюбят, се преобразяват изцяло. Те много лесно се приспособяват към партньора, към вкусовете и навиците му.“ – и това обикновено бърка в здравето на партньора им :/ Колко е ужасно някой да ти бъде предан.
„Жените с мощното си женствено излъчване са в състояние да накарат всеки мъж да се влюби в тях.“ – умря циганката, която ме хвалеше и почнаха астролозите. Мисля, че по-скоро мога успешно да раздразня всеки мъж, отколкото да го накарам да се влюби в мен.
„Ценят вкусната и качествена храна и особено – изисканите напитки.“ – ммммммда! Особена, ако първата си я приготвя сама, а напитките са котейли.
„Обожават да пазаруват, гардеробите им са натъпкани с дрехи и обувки, за които дори забравят, че ги имат. Започнат ли да си подреждат шкафовете винаги намират нещо, което са купили и нито веднъж не са обували или обличали.“ – тук вече много сгафихте :D Не купувам неща, от които нямам нужда, за спорта още повече – не вярвам особено в шопинг терапията. Нямам нито една неносена дреха :)

И за финал може би най-доброто и точно описание за зодия Риби, което съм чела - yovko.net

21 юли 2011 г.

Равносметка по никое време

В понеделник стават 5 месеца от първата публикация в блога. А от тогава много вода изтече и сега чувствам момента като време за равносметка. Не само за блога, но и за мен самата. И без това в момента не съм в състояние да напиша и една нормална публикация, въпреки идеите, които имам. Криза е!


Явно и аз до тук стигнах. Да пиша за писането. След почти 30 последователи, почти 100 публикации и почти 10 000 посещения, аз съм „почти“ щастлива. Или поне би трябвало да бъда. Започнах блога си в момент, когато имах нужда да се разтоваря емоционално. Да излея всички тези мисли, които често правеха нощите ми безсънни, а дните на приятелите ми най-вероятно кошмарни. Не бях писала близо 3 години. Нямах нищо желание, нито повод, нито муза, защото… бях щастлива. А за щастието не мога да пиша, него мога само да го изживея. Твърде недостатъчни са думите, за да опиша усмивките си, еуфорията, това че сърцето ми прескачаше удар. А 2010 беше щастлива година в много отношения. Разбира се, и на това някога му идва краят. Получи се нещо средно между край на щастието и начало на блога. Явно хората от мъка правят много неща. Аз взех, че прописах отново. И макар да отнесох 101 критики по този въпрос (за това колко изключително много не ми се получава), съм доволна от себе си. Добро, лошо, тъжно или весело, без значение, мое е. Моите думи, моите мисли, моята гледна точка, моите емоции, моите преживявания, върховете и спадовете ми. Такава каквато съм.

Напоследък, както на всички, които влизат тук да четат, им е станало явно, ми е сиво. На блога най-много му личи. Мрачно ми е. Студено, с чести превалявания от сълзи. Лятото няма как да повлияе на сезона в сърцето. Чувствам се като засмукана от черна дупка без път назад. Защото 5 месеца назад, когато започнах да пиша бях много, много по-… ако не щастлива, то добре. Поне проблемите ми бяха по-малко. Сега вместо да чувствам, че всичко е останало зад гърба ми, усещам, че ме връхлита с нови сили. Като затишие пред буря. Страх ме е. От неизвестното. От това, че свикнах да имам нещо, което не е мое. И съм на път да го изгубя. Този път завинаги.

19 юли 2011 г.

Дневникът на едно разочарование

или доказателството, че нищо хубаво не предстои :/

Под това заглавие май е писано да се появяват най-ужасните ми състояния, най-изтерзаното от мен. Онова малкото и ранено „аз“. Но без лирически отклонения, да минем по същество.

Имах перфектният план за лятото. А нали, за да разсмееш съдбата, само трябва да й разкажеш за плановете си? Е, в моя случая явно не просто се е смяла, ами направо по пода се е търкаляла за сметка на моята наивност. Ами дано се е забавлявала, била е единствената в случая. 

Курсът ми по испански се превърна в мисията невъзможна (специални благодарности на преподавателя и колегите, високо го оценявам!). А заедно с него „на Майн“ отиде и обменът ми за Испания. Мечтите може и да са безплатни, но често плащаме солено за тях. Да ми е честито! Морето тази година само на картинка ще го гледам. Както и миналата. Отново благодарности на колегите за високия им принос в тази област. Също и за невероятния график с по 4 нощни смени. Трогната съм! Планът ми да спя се отлага за неопределено време. Както и четенето на книги и правенето на снимки. Поради липсата на време и сили. И промяната на прическата ще чака по-добри дни. Иначе успешно си пълня главата с глупави мисли, въпреки заканата да не го правя, планът да съм щастлива трая точно 3 дни, а не съм се усмихвала сигурно от седмица. И чувството за живост се изпари. Миналото не беше пропуснало и този път да напомни за себе си. 

И всъщност това, което наистина ме довърши емоционално. Тъй като останалите неща явно не са ми били достатъчни… Аз съм добър човек. Може да звучи страшно самонадеяно, но вярвам, че е така. Не, че не правя грешки. Напротив, но не вредя на другите. Старая се да помагам и да не преча, доколкото е възможно. И явно там ми е проблема. Разбирате ли, реших да помогна. Без да се ме молили. Без да е нужно да съм аз. Просто проявих инициатива, понеже съчувствах на човек в нужда. Помогнах. И съжалих. Буквално ми излезе през носа. И ето за какво става въпрос:

Предложих да гледам едно малко момченце за 2 часа, докато майка му я няма, тъй като нямаше кой друг. И с малчугана се спогодихме. Люляхме се на люлките, ядохме пуканки, пихме сокче и четохме книжка. Никакъв проблем. Майка му се прибра и всичко беше точно. Дори се разбрахме на следващия ден да поседя при него още 2 часа. По-късно през деня ми звънна да се уточним за час. После попита дали ще мога да го гледам и следващите 2 дни, когато не съм на работа. Съгласих се, и без това поради споменатите горе причини не ми останаха много занимания. След това телефонът ми звъня още няколко пъти да пита дали всичко е наред (тя има навика постоянно да пита и да се уточнява по хиляди пъти). Уверих я, че всичко е наред, тази седмица съм свободна и ще го гледам, за след това не знам. И тук възникна проблема. Как можело за тази седмица така, а за другата да не съм знаела?! Това било несериозно. На нея й трябвало човек, който да гледа синът й, когато на нея й е удобно, а не когато на мен. По-добре въобще да не го гледам, щом щяло да е така. Аз явно съм го била правила, за да не ми се разсърди тя?!? О.О Е, не можех просто да повярвам, че водя този разговор. Накрая виновната бях аз, че съм й помогнала и се съгласявам да стоя при детето й още 3 дни. А излиза, че съм била несериозна и изобщо не ме било интересувало… И, за да стане всичко съвсем явно, след няколко минути тя се появи съвсем на живо и съвсем ядосана, за да ми покрещи още малко, ако, не дай боже, не съм разбрала колко съм зле. И накрая за капак ме пита дали все пак ще го гледам тази седмица… Без коментар.

Мразя, когато някой вика. Мразя, когато някой вика на мен и е неспособен да води диалог. Мразя, когато ограничени хора не могат да видят какво другите правят за тях и се смятат за вечно прави. „Пътят към ада е осеян с добри намерения“ – колко правилно. Аз вчера сама си го извървях, понеже съм добра. Но усещам, че беше до тук. Твърде зачестиха случаите, които да ми показват, че да помагаш се оказва наистина вредно...

17 юли 2011 г.

Стихийно

Смръщи се небето… Или просто сърцето ми се сви?

Светкавици блеснаха… Такава ли ярост имаше в очите ми?

Гръм разцепи тишината… Или беше вик на безпомощност?

Паднаха първите капки… Дали не бяха сълзи?

Вятърът заблъска по прозорците… Или това бяха ръцете ми по гърдите ти?

Изви се буря…  Страшна лятна буря, помитаща всичко без жал.

Или пък бурята бях аз?

12 юли 2011 г.

Има време за всичко

Може би ще има и време, когато ще спра да те обичам.

Беше както някога. Онова хубавото „някога“. Едно много далечно и минало време за малко се възроди. За секунди. И после угасна. Един достатъчно дълъг миг, за да се убедя каква добра лъжкиня съм. Умело играя пред другите. Но не достатъчно, за да заблудя себе си.

Подари ми един миг на загриженост, на внимание. Един разговор, от който така се нуждаех, желанието най-после някой да ме изслуша, да повярва в мен, а не да чуя отново „откажи се“. Подкрепи ме, вдъхна ми сили. Избърза сълзите ми. Разсмя ме, когато другите дори не можеха да ме накарат да се усмихна. И после ръката ти през кръста ми, погледът, в който танцуват дяволчета… Както някога. 

Нали времето лекувало? Е, питам, кога точно започва да го прави, че май давностният му срок изтече…

10 юли 2011 г.

Малките неща

1. Да се прибереш адски изморен и гладен и да откриеш, че в хладилника има храна и няма да ти се налага да готвиш.
2. Навън да вали порой, а ти да си се сгушил под топлото одеяло.
3. Автобусът да дойде в момента, в който стигнеш до спирката.
4. Най-добрата ти приятелка да ти се обади, точно когато си мислиш за нея. И да ти каже това, което ти самата си искала да й кажеш.
5. Чаша чай и хубава книга.
6. Луда идея, която по-късно се превръща в най-сладкия спомен.
7. Горещ душ.
8. Да прегърнеш този, когото обичаш.
9. Последният да ти изпрати съобщение, когато най-малко очакваш.
10. Когато пуснат любимата ти песен по радиото.
11. Трудът ти да бъде възнаграден.
12. Коктейли
13. Новите ти високи обувки да се окажат адски удобни.
14. Неочаквана почивка.
15. Да чувстваш, че принадлежиш някъде.
16. Да си разбрал какво искаш да постигнеш.
17. Да си срещнал Човекът. И той да те прави по-добра, отколкото всъщност си.
18. Да знаеш, че си обичана. Безрезервно.

5 юли 2011 г.

Най-хубавото тепърва предстои…

Юни свърши. Не мога да повярвам. Че свърши. И че го преживях. В последните му дни имах силните съмнения, че нервите ми няма да издържат, а разумът отдавна беше спрял да ми е пръв приятел. Не ми се навлизат в подробности, а и вече на няколко пъти си изливах мъката тук. Не искам да се концентрирам върху негативни неща. Този пост ще е по-различен. Една позитивна гледна точка. Едно очакване за лято.

Направила съм си „To Do List“ (за да не взема да пропусна неща, каквато съм разсеяна). Последният обикновено се съставя по Нова година, но тъй като не свързвам последната с ново начало, избягвам да си прави списък с нелепости, които сама знам, че няма да изпълня. Но сега, за лятото, го усещам някак по-различно. Самата аз имам нужда от промяна, да направя нещата, които ще бъдат добри за мен. Да си доставя удоволствие. Да се почувствам удовлетворена.

Цел №1 е един курс по испански… който всъщност беше и основната причина миналия месец да се държа като пълна параноичка, но там се пооправиха нещата. Така че единственото, което трябва да направя е да си седна на мекото продължение на гърба и да чета. А след сесията, това изобщо не ми изглежда страшно.

Другото, за което копнея са едни вече хиляди пъти измечтани 4 дни в Черноморец. On my own for a change. Ей така, да ми е готино. Да не ми пили никой на главата какво, защо и как. И да ме види и мен малко слънцето. Мисля, че му липсвам :D

Планирам да направя много, много, много снимки. И най-накрая да се науча да използвам някоя свястна програма за обработката им, че с тази, която ползвам в момента си е жива излагация. Така че, очаквайте снимков материал скоро ;)

Искам и да чета – хубави, нормални книги, а не закони и тухли от по 600+ страници. Четенето определено ми липсва като дейност за почивка.

Мисля да спя – и това съвсем сериозно. Искам да си наваксам за безсънните нощи прекарани в учене, работа или в мисли, за хора, които не заслужават. Усещам как пижамата ще ми стане любимата дреха :р

От плана има и две по-драстични точки – смяна на прическата и tattoo. Или ще променя дължината, или цвета. Но нещо не мога да събера смелост :( С tattoo-то е малко по-сложно, от финансова гледна точка, а и искам да е временна като за начало, ако все пак след време размисля.

Друго, друго, какво друго… ами да се радвам на това, което ми се случва. И да не си пълня главата с глупави мисли. Да се усмихвам, ето такива простички неща. Искам едно хубаво, горещо и спокойно лято. За първи път от 8 месеца насам чувствам, че живея. За себе си. Истински…