23 август 2011 г.

Пич, не бях толкова пиян!

Лична колекция “I wasn’t that drunk”. Източник – най-вече tumblr, превод – аз.

- Не бях толкова пиян!
- Пич, ти скочи в басейна и започна да търсиш Немо!

- Не бях толкова пиян!
- Пич, ти пита гаджето си дали е обвързана!

- Не бях толкова пиян!
- Пич, ти седеше в гардероба и крещеше „Къде е Нарния?!“

- Не бях толкова пиян!
- Пич, ти търкаше една лампа и питаше „Къде е духчето?!“

- Не бях толкова пиян!
- Пич, хвърли ми канарчето към касичката прасе и крещеше „Angry Birds

- Не бях толкова пиян!
- Пич, ти ми разби огърлицата, крещейки „Умри, хоркруксе!“

- Не бях толкова пиян!
- Пич, ти се блъсна в стена, крещейки „9 ¾, идаааа!“

- Не бях толкова пиян!
- Пич, ти прегръщаше възрастен мъж с бяла брада и повтаряше „Дъмбълдор, ти си жив!“

- Не бях толкова пиян!
- Пич, ти каза на шапката си, че не искаш да ходиш в „Слидерин“!

21 август 2011 г.

Енигма

Проблемът е, че всеки път когато:

~ прочета нещо забавно или умно;
~ или се смея на някоя картинка;
~ чуя някоя абсолютно невероятна песен;
~ и, не дай боже, чета някакви безумно сладникави и верни любовни мисли/ размисли/ стихове/ разкази…

Аз си мисля за теб и за твоята реакция. Като на автопилот съм. Любов = Ти. И сърцето винаги успешно нокаутира мозъка и аз, наивна до безумие, споделям съкровените тайна на душата си с теб. А на теб не ти пука. Какво правя аз. Или се правиш, което е по-лошото.  Там е проблемът. Ти си енигма.

И затова напоследък се чудя:

~ кое може да те докара по-бързо до самоубийство – мъж или зъб? За момента е 1:1, борбата за първенство продължава;
~ докога ще продължава тази игра на думи – I fucking love you… I love fucking you;
~ ако те пратя по дяволите на мен или на теб ще ти хареса повече. Опасявам се, че ще е второто;
~ ако гравитацията не е виновна за това хората да се влюбват, не мога ли поне да я обвиня за това, че за втори път си разбих главата…

20 август 2011 г.

И гола ще тръгна!

Днес по време на обичайната ми разходка до кварталния супермаркет се случи нещо доста интересно. Докато чаках на касата ми направи впечатление, че две възрастни жени, на годините на баба ми, са вперили поглед в мен и очевидно ме обсъждаха, при това на висок глас. „Днешната младеж е толкова вулгарна. Как я е пуснала майка й така да излезе?!“. „Така“ означаваше къси дънкови панталонки и потник. Нищо прекалено, нищо скандализиращо. Средата на лятото е и е адска жега, едва ли двата ми голи крака така пречат на околните. На възрастните още повече, по време на кратката ми почивка във Варна повечето баби на плажа се пекоха по монокини – ето това е смущаваща гледка. А и с какво право поставят етикети – щом нося къси гащи, значи съм вулгарна. Това, че съм студентка, работя, издържам се сама и помагам на родителите си значение няма… щом едни панталонки определят що за човек си…

„Преди 21 години един мъж и една жена са скрепили чувствата си един към друг чрез необратимото сливане на тела и души. На сперматозоид и яйцеклетка, ако щете! Зачената съм с любов, с онзи изконен трепет на сърцето, което забива в едно с друго сърце, с онзи първичен копнеж на очите, които утоляват страстта си в други две очи, с онзи изконен порив на душата, отдала се на друга душа. Аз не съм човек. Аз съм доказателството за нещо истинско между двама влюбени. Аз съм любовта! Аз съм материалният субстракт на нематериалното чувство, аз съм физическият облик на възвишената емоция. Първият ми остър писък е бил писъкът на реализираната , на осъществената любов.“

Затова не ме гледайте с укор. Ако трябва, и гола ще тръгна!

Автор на текста в кавички - неизвестен.

19 август 2011 г.

Сбогувам се, като за последно...

Запазих си последната цигара, знаех си, че ще ми потрябва. Паля я и затварям очи. Горчи ми – от недовършено обичане. Ти си кафето, аз цигарата. Как добре си пасваме. Ти горчиш и ставаш все по-студен, а аз паря – от несподеленото. Бавно изгарям, свършвам се. Казват, че несподелената любов убивала, значи на теория съм мъртва. Lucky me…

Въртя се в кръг. Някога знаех къде е началото, мислех че и краят ми е известен. А сега всичко се сля. Пак ми се пълнят очите. И едри сълзи заваляват, а не бях плакала от седмици. Но какво значение има времето, щом само една негова дума ме връща там, откъдето отчаяно искам да избягам, а дори нямам сили да направя и една крачка напред.

Не искам повече пеперуди в стомаха, бръмбари в главата и термити в сърцето. Гади ми се. От тази любов вече на решето приличам…

18 август 2011 г.

Just Shoot Me - Тъпи свалки [2]

Реших да не бързам с втората част, за да мога да събера повече „материал“ и наистина такъв се намира. Но не очаквах, че повечето ще е от онлайн пространството. Както казах преди време, свалките не са това, което бяха. Ето какво се крие в .docx архивите (забележка: оригиналният правопис и пунктуация не са запазени, че иначе можеше да ви се доплаче):

1) Получавам покана във фб от непознат и понеже се заблудих по името, реших да я приема. За съжаление не успях да го изтрия достатъчно бързо, след като установих грешката си, и той ми писа:
- Здрасти, как си?
- Добре (лека раздразнена и с много лошо предчувстие, какво искаш?!). Познаваме ли се?
- Не, но не пречи да се запознаем (така е, не пречи, това че нямаме общи познати, а ти живееш на другия края на България са някакви нищожни подробности).
- : )
- Ти значи си от Търново, студентка, по-малка си от мен… (поздравления, може да четеш, впечатлена съм :х). А, ти си необвързана… Наистина ли?
- Да : ) (започна ли да пращам усмивки, не вървят на добре нещата).
- Странно, ти не изглеждаш зле… (СЕРИОЗНО ЛИ?! Добре, че ми каза, идея си нямах…) Та, защо си сама, какъв ти е проблемът?
Тук вече не издържах и го изтрих. Не си струваше усилието да го карам да се погледне в най-близкото огледало и да му кажа, че мъже като него са ми проблема. Слава богу, че не изглеждам зле…

2) Втората фб свалка беше в другата крайност. Една приятелка качваше снимки и упорито държеше да отбележи всяко едно същество от тях. Ако ще и само част от ръката ти да се вижда. Няколко минути под една моя самостоятелна снимка се появи коментара: „You’re pretty, I’m pretty... Let’s go home and stare at each other!“ Смях се много. И този имаше нужда от огледало, а тогава трети просто щеше да бъде излишен.

3) Третото изживяване е свързано с регистрацията ми в сибир.бг. Не правете това у дома си. Единствената причина да се регистрирам беше, че една от потребителките беше копирала статията спомената по горе и гордо твърдеше, че е нейна. И тъй като не съм човек, който би оставил нещата така, се регистрирах и се залових да се оправям с това „недоразумение“. И идея нямах какво ще ми навлече въпросния сайт. Неслучайно в регистрационната форма трябва да посочиш сексуална ориентация… За по-малко от 48 часа получих повече от 20 покани за приятелство, коментари и писма с почти еднотипно съдържание и открояваш се идиотизъм:

3.1.
Първото съобщение ме свари неподготвена. Получих го едва няколко минути след регистрацията и имайки предвид колко бях изнервена, имах нещастието да отговоря. Първа и последна грешка…

- Добра нощ, Петя! Търся главна героиня в едноактна любовна пиеса.... с много изживяванееее....
- А да те блокирам не искаш ли?
- Готова ли си, ще бъде върховнооооо... само няколко часа.... с мен ли сиии... ще продължи толкова, докато кажеш... Ох, не мога повече….

Хайдеее, оцапахме клавиатурата… :D

3.2.
Изпратено от Петър И.
Здравей,аз се казвам Сашо и съм от Перник.
Ще се радвам ако си пишем и се опознаем. Търся си сериозно момиче. Мисля, че няма да съжаляваш ако ми пишеш, все пак ако си нямаш приятел разбира се. Не искам да разбивам чуждо щастие. Ако искаш остави си скайп за да се опознаем по лесно.
С уважение : АУТСАЙДЕРЪТ

Няма проблем, само си излекувай шизофренията…

3.3.
Здравей, Петенце, как може да си толкова красива, как го постигаш това, има ли рецепта?

Неволно се сещам за следното „Аз съм здрава и красива, защото раста в пеницилинова среда – мухъл до мухъл“. И за това как мразя да ми казват „Петенце“.

3.4.
Следващото съобщение беше по-директно и кратко „Искам SEX!?“. Браво, искай. Радвам се, че нямаш проблеми с либидото. Черният ти дроб как е? А сърцето? Да споделиш нещо друго жизненоважно, без което няма да мога да спя спокойно?

3.5.
Обвързана, необвързана, отвързана?!

Трудно е да се каже, но аз специално се сещам за няколко клиники, които с удоволствие ще те вържат, дано си фен на бялото.

3.6.
Здрасти, как си, много си сладка, нали не си падат по „патки“?

Ъъъъъ, защо не попълних, че съм хетеро? Защо, защо, защо?!?!

3.7.
zdravo
prijatno mi sto si mi prijatelka
slatka si na snikite
mnoguuuuuuuuuuuu
jas sum Goran
a ti?

Аз не съм Горан…

16 август 2011 г.

Дневникът на един работен ден

Събуждам се в египетски чаршафи точно в 06:55 ч. Гринуичко време + 2 часа от италианската песен, която звучи от японския ми телефон, произведен в Китай и внесен от Германия. Надигам се сънено от леглото, вървя боса по персийския килим в коридора, после стъпвам на гръцките плочки в банята и невиждащо си мия зъбите. Обувам турските си дънки и английската блузата и се отправям към автобусната спирка, където чакам немски автобус. Нов-новеничък, втора употреба внесен в България.

Пристигам в хотела с почти швейцарска точност и правя жалки опити да се разбера с румънски тийнейджъри, които си мислят, че светът е техен, като последното усещане се засилва допълнително в момента, в който обменят еврото си в лева. Между това и група луди испанки успявам да „закуся“ – бразилско кафе (само етикетът му е бразилски, но хайде…) и да се настроя за поредния шеметен ден. Време за френски кроасани не остава. В късния следобед все пак успявам да хапна – „оригинални италиански спагети приготвени по специална японска технология готови само за 3 мин.“ Спечелиха ме. Но поради липсата на по-добра алтернатива и това става. Още помня как преди няколко дни един руснак се запи с украинската водка в 2 на обяд…

След 12 много дълги часа най-сетне съм вкъщи, прекалено изтощена, за да готвя и се примирявам, че за поредна вечер ще трябва да ям американски тейк-уат. Рисковете на това да живееш (полу)сам – няма кой да ти сготви. Час по-късно вече усещам как заспивам пред лаптопа под звуците на финландски рок, който единствен успява да успокои полуделите ми мисли. Напоследък сънувам на английски. Всяка вечер цветни английски сънища. И всяка вечер един и същ българин се крие в тях. От сърцето си не мога да избягам.

Слънчева

- А ти си слънчева... заради... Него.
- Да... Върти ми земята и слънцето, и луната. Чакам да подейства гравитацията… и да си тупна на дупето. Луда история е нашата и накрая точката винаги се превръща в многоточие.
- Добре казано.
- Когато говоря за него ми става поетично… и в тоя момент обикновено някоя приятелка ме изритва, за да сляза на земята.
- Не можеш ли да летиш с... мм... парашут? И като е необходимо да го отваряш.
- Опитвам се, но ми свалят всички гардове и защити и накрая съм просто влюбена. Някога не ми трябваше парашут, той винаги ме хващаше. Най-вече, когато пропадах по него…

14 август 2011 г.

Самолечение - Краят

Хиляди малки експлозии…

*бум* Той… *бум* спи… *бум* до… *бум* мен!

Аз се събудих до него. Отворих очи, но сънят продължаваше. Хиляди малки експлозии… Наркотикът беше вече в системата ми и правеше обиколки между мозъкът и сърцето. И двете пулсираха, все едно си изпращаха сигнали по морзовата азбука: З-А-Г-А-З-И-Х-М-Е!

Аз се усмихвам. Смея се. Галя лицето му. Целувам своя опиат. Ще се лекувам в друг живот. Сега съм твърде заета да съм влюбена…

12 август 2011 г.

Приказно

Влезе ми муха в главата!
Търся жабок да оправи вредата.
 Пък после аз ще го превърна в принц...

11 август 2011 г.

Прогноза: Дъжд

Валя. Цяла нощ валя. Изля се толкова дъжд, че чак очите ми преляха. Какво дъждовно лято. Бях забравила колко е самотно да вали на нощните ми смени. И да спре тока. Да остана на тъмно сама със себе си. Главата ми започва да се пълни с всички онези глупави мисли, от които съм се опитвала да избягам през деня… Сезоните сякаш спряха да се сменят и в сърцето ми е все така есенно. Опитвам се да разбера кое по-лошото – липсата му или измамното присъствие. Тъкмо свиквам да го няма и се появява от нищото, носи облаци във фалшивия ми рай. За да мога после да го давя в дъждовните си мисли. Безуспешно. Има късмета накрая да го опазвам жив.

Мисля си, че ми трябва нова категория – дъжд. Нали и без това скоро ще дойде истинската есен. За да си бъдем пак двете и да скитаме без чадър, както някога. Лошо, колко лошо ми действат срещите с него. Защото са винаги безумно хубави. Едва успявам да се излъжа, че си минало, което вече не обичам.

И боли от дъжда, боли...

9 август 2011 г.

Alter ego

Аз съм тази, която стои вкъщи с коса вързана на странен кок.

Любителката на високите токчета и впитите  дънки.

И на адски дългите нокти с френски маникюр. И на черните рокли.

Обичащата да седи „по турски“ на леглото с лаптоп на коленете си.

Пиещата кафето си студено, без захар.

Боготворящата бялото вино и италианската паста.

Изглеждащата адски секси, когато готвя само по бельо.

Аз съм fucking awesome. И егоист като теб, не ме заслужава. 

Днес моето его ще е по-голямо!

Няма да плача за теб. Спирала ми е скъпа!