16 юни 2015 г.

Old & lonely

Понякога излизаш навън и виждаш онези възрастни хора, малки и свити, с тъжни очи, прегърбени от годините, работата, грижите, изглеждащи така, все едно животът ги е смачкал и сега не им остава нещо друго, освен да се лутат, докато не дойде краят. И после си мислиш как теб те очаква същото и един ден ще станеш част от тях. И ти се плаче. Това е.

4 декември 2014 г.

Dusting (some old Christmas mood)

Блогът прашаса *кхъ-кхъ*.

I don't know if it it's a good or a bad thing. Преди, когато не ми се говореше, обикновено исках да пиша. Лятото беше друга история - пълно с тишини и от време на време припяване "събудете ме, когато свърши септември."

Септемри свърши. В тази връзка и октомври също. И ноември. Всичко се върна в стария си коловоз и аз най-после се чувствам добре в кожата си.

Някъде между последните семестриални и първите държавни изпити, Коледа наближи. Различно ми е тази година. И не, все още не искам да празнувам. Но пък искам да създавам уют. Искам да създам дом. Мой дом... наш дом? Да сложа украса и лампички,  и снежинки по прозорците. Място с постоянни запаси от мляко с какао и камари от книги до камината. С голямо кресло и две любящи ръце, които да ме прегръщат.

Чувствам се пораснала и с желанията на големите. Работя, завършвам магистърската си степен, искам дом... Не знам кога се случи всичко това. Оставя ми сладко-кисел привкус. Голямото-малко момиче се променя и за първи път от 10 години иска елха.

31 октомври 2014 г.

Halloween Tag

The lovely precious Millita ме чалънджна да направя таг. Така че, ето го :D

1. Кой е любимият ти Хелоуин филм?
Хм... това е трудно всъщност. Ако под Хелоуин филм се разбира страшен филм, мен никаква ме няма в тази категория. Нещо не ми понасят на нервите и просто не мога да ги гледам. Мисля, че преди години последно гледах The ring и после една седмица имах кошмари.

2. Ако беше в страшен филм до къде би стигнал?
До края! Защо? Защото или ще бъда масовият убиец (а той винаги стига до края), или при най-малкото зловещо скръцване ще се покрия някъде и ще бъда открита едва след като филмът свърши :D

3. Кой е любимият ти спомен от Хелоуин?
2011 година, задимена дискотека във Велико Търново, къса рокля, високи обувки, хубаво вино...

4. Най-хубавият/най-лошият ти костюм за Хелоуин?
Този от 2011 с късата рокля и високите обувки е лошият :D Трябваше да бъда секси... нещо. Накрая поради липса на аксероари бях просто секси. Любимият ми е от тази година, в край на поста очаквайте снимка.

5. Как влизаш в духа на Хелоуин?
YouTube. Всички влогъри с техните тюториъли и идеи и бонбони ме зарежсат страшно много.

6. Любима Хелоуинска декорация?
Определено тиквите, може би защото са класика.

7. Посочи едно необикновено нещо, от което те е страх.
Паник атаки? Не знам това дали въобще се брои.

8. Вампири или зомбита?
Вампири. Може и да блестят :D

9. Върколаци или духове?
Нито едното? They're both creeping me out.

10. Зловещи кукли или зловещи клоуни?
Кукли. Никога не съм разбирала хопата, които ги е страх от клоуни.

11. Вярваш ли в духове?
Да.

А това е моят грим за Хелоуин - счупена порцеланова кукла.


8 юли 2014 г.

Lacking appropriate title

Паник атаките се завърнаха, с пълна мощ, все едно никога не са си тръгвали. Чувствам се като пометена с мокър парцал, който ме е заврял в ъгъла. Светът пак се завърта и ме поглъща, и всеки един от мускулите ми се стяга, а болката остава дълго след като кулминацията е отминала. Последните 3 дни нямам сили да се надигна от леглото, това че днес успях да отида на работа, ми костваше исполински усилия. чувствам се като личния си герой, само дето няма нищо героично в това да ходиш на работа. Старите ужасни обсебващи мисли се завърнаха и в такива моменти ми идва буквално да си причиня физическа болка, само и само тази отвътре да спре. Казват, че стигнеш ли до ситуация, от която няма изход, единственото, което ти остава е да се справяш. Ден за ден, малко по малко. За съжаление последната година аз чувствам точно това - че съм опряна до стената и не ми остава друго, освен да го преодолея. Само че... не мисля, че преодолявам каквото и да, не мисля, че откривам тази конструктивна промяна, която трябва да настъпи в живота ми, за да тръгнат нещата в правилната посока. И толкова много ме боли. Сякаш изгубих елементарната представя как да се справям с живота.

А добрите хора си отивали в неделя. Знаехте ли? Че тогава Господ прибирал душите им. Аз не знаех, че има такова вярване, но бях забелязала някаква зависимост. В неделя си отиде един добър човек. Ракът отново победи и взе поредната си жертва. И е толкова жалко и тъжно и болезнено да виждаш младите хора, около себе си, които обичаш, да си отиват един след друг. Без лечение, без надежда, без да видят как децата им порастват, без...