6 април 2018 г.

When everyone leaves

Когато си бил тих твърде дълго, а сега, когато искам да говоря, дори не знам откъде да започна. Мисля си... може би хората сме чупливи до време. 

Първо те "поврежда" първата голяма любов. Когато сме още млади и вярваме в приказките, нали знаете, all that happy end bullshit. Защото опит няма, перспектива няма, просто е този, специалният човек и любовта, цъфналите вишни и откраднатите целувки... и после краят. След който, като всеки "нормален" човек, си правите блог, споделяте си душата, разбитото сърце и обърканите мисли. После мълчи 6 години, защото отново е щастлив.

Щастливи сте, защото любовта се е върнала. Но вече е зряла, осъзната. Знаете какво искате, знаете, че си пасвате, че може, освен да спите заедно, и да живеете заедно. И да ви е хубаво. Да си представяте неща като сватба и деца, истинско съвместно бъдеще заедно. С добри и лошите ви страни, когато вярвате, че заедно можете всичко. And when all goes to hell... все още не мога да кажа какво точно се случва след това. Мисля, че все още съм в ада. Все още се опитвам да намеря всички части, на които се пръснах. 

Не съм сигурна вече мога ли да вярвам. В хората, в това пак да обичам. И когато, и следващият си тръгне от мен, толкова лесно, колкото и предишните "любови", ще пророня ли и за него сълзи, или просто ще му отворя широко вратата. Защото в мен не е останало повече какво да боли.

16 юни 2015 г.

Old & lonely

Понякога излизаш навън и виждаш онези възрастни хора, малки и свити, с тъжни очи, прегърбени от годините, работата, грижите, изглеждащи така, все едно животът ги е смачкал и сега не им остава нещо друго, освен да се лутат, докато не дойде краят. И после си мислиш как теб те очаква същото и един ден ще станеш част от тях. И ти се плаче. Това е.

4 декември 2014 г.

Dusting (some old Christmas mood)

Блогът прашаса *кхъ-кхъ*.

I don't know if it it's a good or a bad thing. Преди, когато не ми се говореше, обикновено исках да пиша. Лятото беше друга история - пълно с тишини и от време на време припяване "събудете ме, когато свърши септември."

Септемри свърши. В тази връзка и октомври също. И ноември. Всичко се върна в стария си коловоз и аз най-после се чувствам добре в кожата си.

Някъде между последните семестриални и първите държавни изпити, Коледа наближи. Различно ми е тази година. И не, все още не искам да празнувам. Но пък искам да създавам уют. Искам да създам дом. Мой дом... наш дом? Да сложа украса и лампички,  и снежинки по прозорците. Място с постоянни запаси от мляко с какао и камари от книги до камината. С голямо кресло и две любящи ръце, които да ме прегръщат.

Чувствам се пораснала и с желанията на големите. Работя, завършвам магистърската си степен, искам дом... Не знам кога се случи всичко това. Оставя ми сладко-кисел привкус. Голямото-малко момиче се променя и за първи път от 10 години иска елха.

31 октомври 2014 г.

Halloween Tag

The lovely precious Millita ме чалънджна да направя таг. Така че, ето го :D

1. Кой е любимият ти Хелоуин филм?
Хм... това е трудно всъщност. Ако под Хелоуин филм се разбира страшен филм, мен никаква ме няма в тази категория. Нещо не ми понасят на нервите и просто не мога да ги гледам. Мисля, че преди години последно гледах The ring и после една седмица имах кошмари.

2. Ако беше в страшен филм до къде би стигнал?
До края! Защо? Защото или ще бъда масовият убиец (а той винаги стига до края), или при най-малкото зловещо скръцване ще се покрия някъде и ще бъда открита едва след като филмът свърши :D

3. Кой е любимият ти спомен от Хелоуин?
2011 година, задимена дискотека във Велико Търново, къса рокля, високи обувки, хубаво вино...

4. Най-хубавият/най-лошият ти костюм за Хелоуин?
Този от 2011 с късата рокля и високите обувки е лошият :D Трябваше да бъда секси... нещо. Накрая поради липса на аксероари бях просто секси. Любимият ми е от тази година, в край на поста очаквайте снимка.

5. Как влизаш в духа на Хелоуин?
YouTube. Всички влогъри с техните тюториъли и идеи и бонбони ме зарежсат страшно много.

6. Любима Хелоуинска декорация?
Определено тиквите, може би защото са класика.

7. Посочи едно необикновено нещо, от което те е страх.
Паник атаки? Не знам това дали въобще се брои.

8. Вампири или зомбита?
Вампири. Може и да блестят :D

9. Върколаци или духове?
Нито едното? They're both creeping me out.

10. Зловещи кукли или зловещи клоуни?
Кукли. Никога не съм разбирала хопата, които ги е страх от клоуни.

11. Вярваш ли в духове?
Да.

А това е моят грим за Хелоуин - счупена порцеланова кукла.