11 февруари 2013 г.

The adventure

I wanna sing, I wanna shout
I wanna scream till the words dry out
so put it in all of the papers,
I'm not afraid.
They can read all about it.

10:30 сутринта - пия бяло вино с нея, още преди да съм си и помислила за сутрешното кафе. Идилията е размазваща. Няма да откажа всичките ми понеделници да започват така.

"Голямото вълнуващо нещо" започна за придобива все по-реални очертания. Макар че... вече като че ли не ми е чак толкова емоционално :( По-скоро започвам да се притеснявам, типично по моето му - ако не притесня за нещо, ще се притесня, че не се притеснявам.

И такааа, голямото нещо е... ще ходя на бригада! След дълго мислене и премисляне, след убеждаване и разубеждаване, една сутрин без да вложа и грам мисъл, аз просто отидох и се записах. И "олекнах" с 900 лв, но за това ще ви говоря друг път. Записах се средата на януари, седмица по-късно си избрах работна оферта. Мястото е щатът Алабама, градът - Orange Beach, хотелът, в който планирам да работя - точно на Мексиканския залив. Какво да ви кажа, екзотика. На мен ми звучи като място пълно с гадини, които планират да ме изядат, приятелят ми си представя мацки с бронзов тен, които играят волейбол на плажа, само по цици. Мда, на една вълна сме (дано само да не е цунами). Оказа се, че на въпросната локация има по-голяма вероятност за торнадо, отколкото на Алеята на торнадата о.О, за тропични бури да не говорим. Въобще, липсва му само бедствието Petya :D

Интервюто с американските работодатели мина повече от добре. Официално съм наета. Тогава беше наистина голяма еуфория, като излязох от залата, приятелят ми се смееше до мен и ми напомняше да се отдалечим, и чак тогава да започна да крещя. Може би още щеше да ме държи, ако от агенцията, която ми подготвя документите, не ме бяха наплашили за предстоящото интервю за виза. Отговарям на всички изисквания, обаче... съм на трудов договор. И те нямат никаква представа това как ще повлияе. На едно момче му били отказали, защото скрило това. Аз нямам намерение нищо да крия, но това ще значи ли, че всичко ще мине гладко? Та тези мисли доубиха щастието ми. Май ми останаха само нерви и последни сесийни напъни.

Щеше ми се да си разкажа "голямата" новина по-... малко безразлично от това. Все пак това е най-смелата стъпка, която предприемам до сега. И хем е предизвикателство, хем приключение. Не съм си мислела, че първият път, когато напусна България ще сложа между нея и мен Атлантически океан. Но съм абсолютно убедена и вярвам, че това е за добро. И искам с цялото си сърце да се случи. Да взема виза и за четири месеца да се потопя в тропичната екзотика на Мексиканския залив. Да бъде едно незабравимо лято.

3 коментара:

  1. Звучи невероятно! Наистина невероятно... Дано всичко мине безаварийно и скоро имаме красиви снимки от горещо Мексико :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Отговори
    1. Вече и аз нямам търпение... Звучи адски приключенско!

      Изтриване