31 май 2012 г.

"18% Сиво" си търси собственик

Така се случи, че за много кратък период се сдобих с две копия на въпросната книга. Второто не е отваряно и книжката изглежда идеално, и в момента си търси собстеник. Бях си споделила мнението преди време, но смятам, че харесването на дадена книга е строго индивидуално. Така че, който смята, че "18% Сиво" е като за него, да остави коментар под публикацията. След два дни (събота вечерта), ще избера на случаен принцип на кого да я изпратя и с него/нея ще се разберем допълнително как да стане получаването. Успех :))

P.S. Добавено на 02.06.
Участниците са:
1. Ноември
2. Gia
3. Galla
4. Press

Ramdom.org си избра №4 :)) Press, ще ти изпратя съобщение да се разберем как да си получиш книгата.

28 май 2012 г.

The simple lack of you

Липсват ми онези малките неща като това да стискам ръката ти в моята, да шепна в ухото ти и, уж случайно, да го допирам с устни, а бузата ми да се търка в твоята, да ме гъделичка леко наболата ти брада и да вдишвам парфюма ти, който ме замайва от сладост. Липсва ми.

Липсва ми да ме оковаваш в прегръдките си и после да ме целуваш като за последно, да възспираш всеки мой опит да се отдръпна и да ме стискаш все по-силно и по-силно, докато ти се оставя изцяло. Липсват ми устните ти, езикът ти, липсва ми как ме хапеше, липсват ми оргазмите и виковете, липсва ми надраният ти гръб. Липсва ми да се будя до теб и да пия от кафето ти.

Ти самият обаче отдавна не ми липсваш.

27 май 2012 г.

Запечатано с прегръдка

Знам, че трябва да се разделим за лятото. Знам и че ще ми липсвате повече от когато и да било. Защото вече искам да сте тук, а дори още не сме заминали. Защото лятото ще е дълго, студено и самотно без вас. И че за първи път от две години няма да имам търпение да дойде есента, за да ви прегърна отново и да се разплача от щастие. А до тогава се пазете, забавлявайте се и го направете незабравимо!

Мили мои момичета, чакам ви на 14-ти октомври в Търново. За да празнуваме.

на Теди и Ради

22 май 2012 г.

Дневникът на една нощна смяна

Явно не е добра идея да казваш, че никога повече няма да правиш нещо - Вселената някакси изпуска "не"-то и хоп! ти отново правиш това, което никак, ама никак не обичаш. В моя случай - да стоя будна. Преди 3 години си мислех, че няма нищо особено в това да стоиш буден по цяла нощ - така де, не съм правила нищо по-различно от това да будувам през буйните ми тинейджърски години. Разбира се, след като започнах работа това се оказа голяма заблуда. Така че, който не е карал нощни смени, да не смее да ми възразява, че мрънкам, понеже си е кошмарно - периодът 2-6 часа и следобедите вкъщи, когато съм като сгазена и сънувам, почти без изключение, кошмари.

Иначе, чух, че снощи е имало земетресение. Май съм го проспала, мисля си, че докато не ми падне нещо на главата, няма да разбера, че около мен се случва апокалипсис (а това и тогава не е сигурно). Което май е в моя полза. Ще си умра в блажено невежество.
Новото е, че правя някакви жалки опити да уча за изпити, а концентрацията ми ме гледа отстрани и ми се хили злобно. И няма никакво намерение да се съюзи с мен. Но битката още не е загубена, имам скрити козове в ръкава. Другото старо-ново е, че е адски трудно да си постоянно щастлив. Разни досадни хора постоянно ми се бъркат или пречат, а понякога игнорирането им се оказва доста трудно. Искам тапи за уши, няма да откажа и чифт за спомени - да запуша разни стари дупки и мислите никога повече да не ме отвеждат там. И във връзка с щастието, снощи попаднах на следния цитат във фб, която ми напълни сърцето и няма как да не го споделя:

"Щом ти се говори с някого, обади му се. Изведи го. Говори му с очи, с ръце, със сърце.
Щом ти се пие, вдигай тостове. За хората, които обичаш и те обичат. За момчетата/момичетата. За Карлосон, който живее на покрива.
Щом ти се ядат палачинки, сложи тигана на котлона. Експериментирай. Дели. Пръскай със сметана нечий нос.
Щом ти се пее, пей. Крещи. Танцувай. По средата на улицата, по средата на разговора, по средата на животът ти, който сякаш е излязъл от контрол.
Щом ти се пътува, хвани следващия влак. Остави се на съдбата. Наблюдавай капките дъжд - вали само отляво. Позволи на някой странник да ти разкаже историята си.
Щом ти се тича, избягай. Движи се до изнемога, до без дъх. А после позволи на някой да те прибере обратно.
Щом ти се целува, действай. Опознавай устни, извивки и вкусове. Целувай с душата си. Целувай мигли в мигли и носле в носле.
Щом ти се смее, позволи си го. В неподходящ момент и на неподходящо място. Шумно, звънко, скандално. Ще удължи живота ти. А смехът е заразен.
Щом ти се обича, обичай. Подарявай се. Раздавай. Изтръпвай. Като в книгите, песните и филмите. Както само ти си можеш. Истински, лудо, дълбоко.
Щом ти се живее, живей. Сега. Утре. Вдругиден. Без планове, с грешки, с падения и летежи, с хора и с пухкави топчици.
Слушай сърцето си. Следвай сърцето си. Не забравяй сърцето си..." ♥

14 май 2012 г.

Forever

Дойде. Влюбих се. Тръгна(х) си. И вече не те обичам.

Винаги някой си тръгва. Било то в началото, когато всичко е още розово, и след себе си оставя усещане за неизживяно. Че е можело да остане за още няколко целувки, още няколко вечери, да подържите още малко ръцете си, преди да се разделят завинаги. Или пък си тръгва накрая, точно когато трябва. Когато вече нищо не му е останало за даване и вече не иска да взима. Когато целувките са трудни, усмивките фалшиви и любовта е вече мъртва.

Накрая винаги някой си тръгва. И го преживяваш. Дали след един месец, четири години или 523 дни. Понеже няма такова нещо като вечна любов. Просто когато сме влюбени вярваме, че всичко е в нашите ръце. И после всичко минава – и хубавото, и лошото. Не знам за другите, но аз май не съм програмирана да обичам завинаги. А само да обичам. С цялото си сърце. Отново и отново.

13 май 2012 г.

18% Сиво


Хубава книга, но уви, комбинацията от тъга, чукане и сране не е моята, но пък се оказа, че повечето мъже, които са чели книгата, ги кефи искрено. Въпрос на вкус. Все пак открих някои „мои“ моменти вътре, а и съм доволна, че наистина се захванах със списъка. Ето какво точно си харесах:

„Ще правя йога, ще си отворя чакрите, ще повтарям ОМ, докато изчистя мозъка си, ще ям ориз с ръце, ще си пусна брада, ще стоя на главата си…
ОМммм
ОМмммръзна ми да мисля за нея.
ОМмммммръзна ми да мисля за нея.
ОМммммммммръзна ми да мисля за нея.“

„От известно време насам животът ми се дели на преди и след тя да замине. Във втората половина са девет дни самота. Самота, която най-силно усещам в онова време между ден и нощ, не още вечер, не вече ден. Светът си отдъхва след работа, а аз се задъхвам от отсъствието й. Сам като Снежния човек – бродя в мислите си, и няма подслон, и няма…“

„Дълго гледам тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котаракът на съседите – не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно.“

„Черешата не се купува, глупак с глупак. Черешата е любов. Или я отглеждаш, или я крадеш.“

„Почти посягам за дистанционното, за да пусна телевизора, но спирам.
Защо да пълня тази тишина с чужди образи?
Защо да преебавам този перфектно самотен момент върху завивките на тази евтина хотелска стая?“

„Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого, отколкото да заспивате заедно.“

„Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият – в миналото. Аз се бях вторачил в CNN.“

7 май 2012 г.

Дневникът на едно щастие

Това е дневникът на края на една любов и началото на едно щастие. Странна зависимост, нали? Май е мъртъв месец. И слага началото на нови начала.

Чувствата или ги убиват, или те сами умират, разбрали, че са ненужни. Без сантименталности и излишен шум погребвам каквото е останало от грижата, любовта и болката ми. Нова съм. Все се чудех какво ли ще е една сутрин да се събудя и вече да не го обичам. Е, не е нищо особено. Беше спокойно. Тихо. В душата ми беше настанал мир. Духовете от миналото си остават там. И за първи път съм сама на себе си. Самодостатъчна съм. Когато извадиш Любовта от уравнението, везните се уравновесяват. И всъщност е много по-хубаво отколкото предполагах. Няма какво да ме натъжава. Не разнасям със себе си тонове емоционален багаж, при мисълта за който да ми се свива стомаха. Просто вече не го обичам. Не го обичам. На глас все още звучи малко страшно. Някога мислех, че ще ми е пусто… Никак даже. Нещата се нареждат. За първи път страницата е наистина затворена. За първи път вече не гледам назад.

Вашата работохоличка се завръща. Same job, different hotel. Утре официално ми е първият работен ден. Малко ме е страх да го кажа, обаче е истина – щастлива съм.

4 май 2012 г.

The ex-files

Понякога се връщам назад и разравям архивите. Връщам се към миналото. Връщам се, за да проверя мога ли все още да го направя. Връщам се и проверявам пази ли се моето място в нечие друго сърце, има ли забранена територия, на която друга да не може да пристъпи. Връщам се и чакам да видя дали и той ще се върне. На нашето място. Винаги се връща. Винаги.

Усещам безумна наслада. Балансът се променя и аз определям какво ще се случва. Отново съм силна, трезва, спокойна. Знам, че още съм важна. Че мястото е още мое. Че ако бях поискала, утре щеше да се събуди до мен. Представям си го и потръпвам. Пътят назад е точно такъв, какъвто съм го оставила – отъпкан, чист и безоблачен. Но разбера ли, че отново мога да тръгна по него, усещам, че нямам нужда да го направя. Стига ми да знам, че мога.

Това усещане ми носи мир. Че макар всичко да се променя, някои неща си остават същите. Жалко е, че успявам да го запазя за кратко. После се раждат съмненията. Драмите. Сълзите. Депресията. Накрая се престрашавам да погледна назад. Чисто е. Все още. Някой ден няма да е. Ако имам късмет, преди това пътят към миналото ще е затворен завинаги.


1 май 2012 г.

Да се запознаеш с блогър

Имах много хубави почивни дни. Много, много, много. Не си спомням кога последно се смях толкова и как напълно непознат ми "лепна" така добре. Имах среща с блогър, първата ми. Блогърка, да бъдем по-точни, една от любимките ми. Запознах се с Милита :)) И беше чудесно, и като точно такова ми се губят думите да го опиша. Просто срещаш някого, пред когото може да си покажеш цялата магария, и да ти бъде супер яко от което :D Чувствам се страшно заредена, все едно си напълних батериите с положителни емоции. И нямам търпение за още от същото, надявам се да се случи скоро :))