23 януари 2013 г.

Have a little patience

I'll try to be strong
Believe me I'm trying to move on
It's complicated but understand me.

Being patient isn't one of my virtues. Not that I don't try. I have tried quite hard actually but when I really want something, I want it now. Like immediately. Just want to snap my finger and do the necessary magic. Of course, we all know life doesn't work that way (wow how wise was that...)

There's something HUGE in the nearest future for me. I can feel it. I believe I can even taste it if I try. I want to run outside and start buying enormous suitcases and pack my stuff in it. I want time to fly so I can take off sooner. And I'm impatient. I don't really know what's ahead and sometimes the thought of the unknown scares me to dead I still hope that the time will pass a little bit faster.

Because for some inexplicable reason I'm certain that everything will work out in the best possible way and it will be just OK. I have no patience but for the first time in quite a while, I have faith. And I think it's enough.

P.S. Честно казано нямам никаква идея защо ми идва да си пиша постовете на английски, но сигурно скоро ще ми мине ;) И ако не откривате логиката в думите, уверявам ви, скоро всичко ще стане ясно.

P.S.2 Докато четене, си представяйте, че гласът в главата ви има секси английски анцент :D 

20 януари 2013 г.

It's a sky thing

This is probably a random meaningless post but anyway. The sky today was amazing, truly amazing so I decided it's worth to share the view. It's a sky thing. I have an entire folder dedicated to skies. No matter if the sun is shining, it's raining and it's all gloomy or the sun is finally setting and the horizon is full with pink puffy clouds, a picture must be taken. And I collect them. I collect skies. And sunsets. And moons. It's like I have a miracle folder filled with nature's magic. Sometimes I use it as a reminder. The world is full with so much beauty. There's no reason why my life shouldn't be the same.

15 януари 2013 г.

Begin again

To whom it may concern: Жива съм! :D

Пиша този пост в главата си от няколко дни и сега въобще не съм сигурна дали ще кажа всичко, което искам и дали въобще ще кажа нещо (важно). Установих, че блог не се изоставя толкова лесно. И, че Blogger е ужасно бъгава платформа, която повече ще ти пречи, отколкото помага, но тази тема ще я разисквам по друго време. 

След кратка равносметка си мисля, че ноември и декември бяха едни от най-нещастните ми от... може би 2004 г. насам. Докато сега, не помня кога последно съм се чувствала толкова себе си, толкова жива, толкова щастлива дори. Нещата, които трябваше да ме разбият... всъщност ме освободиха. Просто да продължа напред и към нещата, които наистина са важни и си струват. По тази тема толкова. Хората, напуснали един път живота ми, вече нямат място в него. И ще е по-добре да не се опитват да се върнат. Известно време се чудих какво да правя с всички минали постове тук, да ги затворя, да ги изтрия, да започна на чисто. Но това съм аз, моя живот и минало, просто го оставям зад мен - точно там, където му е мястото.

И като си говорим за живот, аз сграбчих моя. И го сграбчих здраво :D Което е и основната причина да съм се превърнала в емоционална топка лудост и направо да ме сърбят пръстите да си кажа всичко. Какво точно се случва, ще споделя съвсем скоро. Просто искам да съм възможно най-сигурна, че наистина ще се случи. Обещавам, ще бъде вълнуващо ;)