Напоследък да си "говоря" с блога си става все по-лесно от това да си говоря с истински хора. А дори и да го правя, предвид всеизвестната ми бъбривост, едва ли усещат колко премълчавам. Може би по-добре. Кажеш ли нещо, означава да признаеш, че е истина, а на мен не ми е до признания.
Чувствам се на границата между два свята. Най-общо между всичко, което ми е до болка познато и всичко останало, което е извън зоната ми на комфорт. Сякаш през март ще се решават съдби. Има нещо различно в него. Моят месец. Най-красивият месец. Най-влюбеният. Със скрито очарование и усещане за обреченост във въздуха. Родих се през март. През март се роди и любовта и аз "исках да направя с него това, което прави пролетта с черешите". Какво по-хубаво от палава пролет?
„Родена през зимата, живееща във вечната пролет, мечтаеща за лятото, нетърпелива през есента и безобразно влюбена в живота!”. Не знам кой е авторът, но мисълта е толкова мен. Толкова... любов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар