20 октомври 2011 г.

Ние...

Седим и пишем. За някого.
Някъде. Далеч, далеч от нас.
Нали ако беше близо щяхме да го изживяваме, нямаше да го описваме…
Този, който е решението, без значение какъв е проблемът.
Увековечаваме го. Рисуваме го с думи.
Такъв, какъвто бихме искали да е. Измечтаваме го.
И се сливаме с липсата му.
Малко по малко се унищожаваме. Сами себе си.
Заради Него.
Обграждаме се с тишини. И спомени.
Облаци от кошмари и дъжд от сълзи.
А той дори не знае. Не осъзнава.
А като узнае, това съвсем не значи, че ще почне да му пука…
Понеже сме минало.

Няма коментари:

Публикуване на коментар