Преливам от емоции и ми се споделя. Знаете ли кое е най-хубавото нещо? Старата приятелка. Няма нищо по-ценно от нея. И нищо, с което да може да бъде заменена. Единствена и неповторима. Това е моето Ради. Розовото ми хапче за щастие. Която ме кара да се смея през сълзи. И която старателно ги триеше от лицето ми, когато сърцето ми ставаше на парчета. И тях старателно сбираше, без да ме съди, че пак съм направила грешка. С която ме свързва толкова много, че един пост не би достатъчен да опиша колко прекрасна е тя и колко истории имаме заедно.
Тази вечер я видях. За бързо. Както често се случва от началото на година. Трудно е, когато едната живее във Велико Търново, а другата във Варна. Добре, че ги има тарифните планове с 2000+ безплатни минути, поне те да запълват частично празнината. Смяхме се много. Гледахме снимки. И клипчета. Червихме се от спомена какви сме били и тайничко се надявахме пак да се повторим. Съвсем същите, колкото може по-скоро. Понеже си липсваме. Липсва ми да си деля цигарата с нея. И джина. И лудостта. И снимките. И историите. И радостите. И мъките. На живо. Интересно нещо са сродните души. Знаят какво ще им кажеш още преди да си започнал. И това е прекрасно, усещаш се както никога преди в свои води.
Мило мое Ради, това е за теб. Знам, че го искаше :*
Няма коментари:
Публикуване на коментар