И палачинки. И кюфтета без яйце (не правете това у дома си).
Звучи много авантюристично да "избягаш" от вкъщи за едно лято и да отидеш на другия край на света. Билетът, куфарът и най-невероятното приключение започва. Едно такова... като по филмите е. Или поне ти се иска да бъде. А тук всъщност времето е спряло и дните са едни и същи, и нищо не се случва. Въобще студентските бригади не изглеждат така, като по лъскавите списания в агенциите. Всичко е късмет, дори най-подробното проучване няма да те подготви за това, което те очаква. Особено, ако си като мен, и късметът не е на твоя страна.
Лятото на 2013 спокойно мога да го нарека най-кошмарното. И просто ми е тъжно. За взетите грешни решения и за пропуснатите възможности. Такава е равносметката накрая. Сега чакам септември да свърши - 27.09. е щастливата дата, на която се прибирам, и най-сетне ще бъда вкъщи. Ако преди копнеех за нови неща, сега искам добре забравеното старо. Липсва ми да се разхождам по старите улици на Търново, липсва ми "Темпо", и лазанята, и бялото вино, и Цуцка :Р По възможност искам всичко това събрано в една вечер или стотици, които знам, че никога няма да ми омръзнат. Както преди :))
