Понякога излизаш навън и виждаш онези възрастни хора, малки и свити, с тъжни очи, прегърбени от годините, работата, грижите, изглеждащи така, все едно животът ги е смачкал и сега не им остава нещо друго, освен да се лутат, докато не дойде краят. И после си мислиш как теб те очаква същото и един ден ще станеш част от тях. И ти се плаче. Това е.
