Какво му трябва на човек...

... за да пропише отново. Явно да се върне там, от където започва всичко, е отговорът.

TLDR: Всичко започна с едно разочарование.

Здр, бепце? Какво стана с теб? - ей така започва диалога в главата ми. Признавам си, не е брилянтен, нито особено смешен. But hey I like me for me, so lame meme jokes it is. Та, какво стана с мен ли? Май се лутам като цяло, такъв е сякаш е изводът от ситуацията.

Прекарах последните три дни четейки (почти) всичко изписано тук. Неприятно изненадващото е, че за 12 години не съм пораснала кой знае колко. Доста осъзната? Може би, да. Научила разни житейски уроци? Със сигурност. Спряла да повтаря старите грешки? О, боже, не. Нека бъдем сериозни все пак.

Но ще ми бъде интересно, признавам. Да опитам да пиша отново, да видя думите ми имат ли старата си сила. Ако не... е, може да се окаже терапевтично, някога поне беше. Блогът да го играе моят онлайн дневник и да събира емоциите и преживяванията ми.