23:29

Чака ли ни някой, някъде в нощта да се приберем? Чака ли да светне кръгчето в зелено и да пишем първи? Опитва ли да се разгадае какво значат усмивките ни, вместо отговори, и защо ни отнема толкова време, все пак да отговорим, след като отдавна сме прочели написаното? Чуди ли се някой какво се крие зад песните, които слушаме и стиховете, които четем? И въобще мислят ли за нас, така както ние за тях. Защото ние го правим... чакаме, мислим, чудим се. Играем играта, на която сами сме се хванали, без да знаем каква е наградата и въобще печелим ли нещо. Надяваме се да си струва. 

Искам и мен някой да ме гони, не само аз да преследвам. Не само да знаят къде съм и да бъда даденост, на една ръка разстояние and just one click away. И всъщност Го искам до мен, а не от другата страна на компютъра, защото... да си призная, от другата страна никакъв го няма. Искам offline романтика, а не виртуални целувки. И той иска... кой знае и той колко много неща иска от мен. Въпросът е къде ще се срещнем? Ще се срещнем ли?

60 days

По това време, след точно 60 дни, ще съм в самолета за Атланта и най-вероятно ще летя над Атлантическия океан. Само след 60 дни...

Всичко се подреди, самолетният билет, визата... останаха изпитите, куфарът, да събера целия си наличен кураж в 10 кг ръчен багаж и да полетя. Звучи простичко, нали? А на мен ми е объркано... Уж всичко е наред, а на мен ми липсва точно усещането за подреденост... на мисли, чувства; усещам, че ще замина, а зад мен ще остане каша и хиляди недовършени неща. И бригадата започва да ми прилича на бягство, след което се надявам да се върна друга. Разчитам на някаква едва ли не магическа промяна, което ще ми даде отговорите на мълчаливо зададените въпроси (insert naivety here).

Random thought: Той си представя, че раят трябва да е някакъв вид библиотека. Преди да го познавам, сигурно и аз бих казала същото. Сега... раят е там, където е той. А него го няма.

"I wanted to slip quietly out the back door and not stop until I reached Greenland." Eat, Pray, Love

After love

"...Това ли е всичко, което остава след любовта? И какво изобщо остава след нея?

    Телефонен номер, който постепенно избледнява в паметта?

    Чаши с гравирани монограми, откраднати от „Еспланада".

    След любовта остава обичаят бялото вино да се сипва в тези две чаши и линията да бъде на еднакво ниво.

    След любовта остава една маса в кафенето „?" и учуденият поглед на стария келнер, че ни вижда с други.

   След любовта остава изречението: „Изглеждаш супер, хич не си се променила..." И: „Обаждай се понякога, нали ми имаш телефона."

    И някакви номера на хотелски стаи, в които сме спали, остават след любовта.

    След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любов.

    След любовта остават мелодиите от радиото, които излизат от мода.

    Остават тайни знаци, любовни кодове: „Ако ме обичаш, започни утрешната си лекция с три думи, които ще имат началните букви на моето име..." Влезе в аудиторията и каза: „У нас авангардно..." Изпрати му целувка.

    След любовта остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще се появи някой. Щрак - затворен телефон, когато се обади чужд глас. Хиляда и една лъжи.

   След любовта остава изречението, което витае като дух из стаята: „Аз ще вляза първа в банята!" - и въпросът: „Нямаше ли заедно?"

    Този път не.

    След любовта остават съучастници: пазители на тайни, които вече не са никакви тайни.

   След любовта остава лека възбуда, когато на улицата усетя мириса на „Кабошар" от някое непознато чернокосо момиче.

   Препълнени пепелници и празно сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно, макар че няма никой наблизо. Снимките, направени в автомата; таксиджиите, които не ни обичаха („Благодаря, че не пушите!" - а пушехме), и цветарките, които ни обичаха.

    След любовта остава наранена суета.

    Метален вкус на несполука в устата.

    След любовта остават други хора и други жени.

    След любовта не остава нищо.

    Shits.

    Вечерите станаха ад. Shits."

Източник: тук

(Превод Хари Стоянов,

по: Momo Kapor "UNA, ljubavni roman",

drugo izdanje, Znanje, Zgreb, 1983., стр. 202-204)