21 април 2013 г.

23:29

Чака ли ни някой, някъде в нощта да се приберем? Чака ли да светне кръгчето в зелено и да пишем първи? Опитва ли да се разгадае какво значат усмивките ни, вместо отговори, и защо ни отнема толкова време, все пак да отговорим, след като отдавна сме прочели написаното? Чуди ли се някой какво се крие зад песните, които слушаме и стиховете, които четем? И въобще мислят ли за нас, така както ние за тях. Защото ние го правим... чакаме, мислим, чудим се. Играем играта, на която сами сме се хванали, без да знаем каква е наградата и въобще печелим ли нещо. Надяваме се да си струва. 

Искам и мен някой да ме гони, не само аз да преследвам. Не само да знаят къде съм и да бъда даденост, на една ръка разстояние and just one click away. И всъщност Го искам до мен, а не от другата страна на компютъра, защото... да си призная, от другата страна никакъв го няма. Искам offline романтика, а не виртуални целувки. И той иска... кой знае и той колко много неща иска от мен. Въпросът е къде ще се срещнем? Ще се срещнем ли?

2 коментара:

  1. Съвсем същото се чудя и аз, даже веднъж се чудех на мастило пред теб... Не знам. И да е така, вероятно е някой, чиито усмивки ние не се опитваме да разгадаем. Изглежда, интересът обикновено е несподелен.

    ОтговорИзтриване
  2. Ще се срещнем. Когато излезем от главите им. Толкова е лесно, безумно лесно е всичко. Не усложнявай нещата. Наслади се на момента, на тръпката, на емоцията, на затаения дъх, на леката несигурност и чудесата след нея... наслади се на сега-то.. и то ще ти се усмихне. Offline. :)

    ОтговорИзтриване