Сляп ден

Сляп безумен ден беше, може би.

Денят, във който се докоснах до теб,

и слях пръстите си

с молба към птици и светци.

Лумна в мен пожар, сякаш с лятото,

На клада бях и не виждах света,

а само теб, в шеметен танц,

как те понасям на ръце.

Припев:

Няма го денят безумен,

Няма го и танца луд,

Няма я жената в този студ.

Няма го морето бясно,

Няма го брега горещ,

и няма нищо... просто нищо...

Днес паля свещ и отново се моля

В моя живот, пак дано се повтори…

Този ден...

Този сляп ден...