За мен

Реших, че е редно да разкажа малко за себе си, да разберете що за човек публикува тук. На непознатите може би ще им бъде интересно, а приятелите - сигурно ще научат нещо ново за мен. Е, нека започваме :)

• Обичам свещите. Стаята ми напоследък мирише на ябълки и лимони.
• Научих се да слушам chill-out музика. Оказа се, че ми се отразява добре,  успокоява мислите ми. Еротичният chill-out е друга история...
• Обичам лилиуми! Много! Червените рози са толкова банални, те сякаш се подаряват по подразбиране от мъже без въображение.
• Не обичам сладко - никакви сладки неща или шоколад. От последния хапвам 2-3 пъти в годината задължително черен и с високо съдържание на какао.
• От друга страна обичам да готвя - солени неща. Спагети, лазаня, баница, палачинки , кейкове (солени, разбира се).
• Обеците са ми слабост, мога всеки ден да си купувам по един чифт.
• Хубавите книги също - мога да седя в една книжарница с часове. Новите книги винаги миришат хубаво.
• Обичам да пия кафе - има нещо неповторимо във вкуса и аромата му. Със суха сметана, без захар. Аз съм достатъчно сладка.
• Нося лещи, последните 4 години съвсем отвикнах от очилата.
• Разсеяна съм.
• Импулсивна.
• Мразя да чакам - било някой за среща или нещо да се случи. Определям го като отрицателна черта.
• Непоправим оптимист - винаги вярвам, че нещата ще или могат да се променят, стига човек да има желание.
• Вярвам в любовта - безрезервно. И обичам с цялото си сърце, всеотдайно.
• Вярвам в сродните души - до сега съм срещнала 4 от моите :)
• Вярвам, че ако човек иска нещо достатъчно силно, то се случва. Сама се убедих в това. Но дали това, което искаш си струва жертвите само времето ще покаже.
• Не вярвам в Бог, само в себе си.
• Обичам да се снимам и да снимам хората, които обичам.
• Събирам си запалки.
• От време на време пуша.
• Говоря много по телефона, със сродните души ;)
• Вярвам, че характеристиките на зодиите са верни, но не чета хороскопи.
• Не ям плодове, освен лимони и грейпфрут.
• Косата ми има собствено мнение и никак не й се нрави да я изправям.
• Обожавам да правя подаръци - със и без повод. Ако нещо ми хареса обикновено го асоциирам с някого. И накрая го купувам.
• Обичам изненадите.
• За мен парите не са от значение - обикновено харча моите за другите.
• Обичам малките жестове, сувенирите и плюшените играчки - най-вече Йори.
• Обичам да се гушкам и да ме гушкат. Обичам да държат ръката ми. Да ме успокояват.
• Преди бях романтик, вече не съм сигурна...
• Не мога да гледам филми на ужасите - нервната ми система не ги понася.
• Брат ми почина, когато бях на 14. Липсва ми.

Старая се да съм добра - със себе си и със другите. На моменти съм лоша и проклета. Голям инат - наумя ли си нещо, никой не може да ме откаже. Емоционална - много, но малко са ме виждали да плача. Не бих се променила за никого - един път го направих, историята завърши зле и за двама ни. Любопитна съм - може би като всяка жена. Но това съм просто аз.

От пръв поглед

Историята на една песен 

Вярвате ли в любовта от пръв поглед? Е, аз не вярвах. Смятах се за имунизирана срещу възможността да срещна някой, да погледна в очите му, по тялото ми да плъзне странна тръпка и да си кажа: „Да, той е. С този човек бих прекарала живота си.” Да, беше почти като на филм, с тази разлика, че не чух фанфари…

Беше студен и мрачен есенен ден, имаше мъгла. Времето изобщо не беше подходящо да срещна мъжа на мечтите си. Освен това имах хрема. Чаках вече половин час автобуса и тихо проклинах градския транспорт, заради чието закъснение в момента премръзвах. Към спирката вървеше момче с вдигната качулка на якето, която покриваше лицето му. Нищо особено, на около двадесет и пет години – бях потенциално незаинтересувана. Път и то в тоя студ какво да направи човек…

Нещо ме накара да се обърна, в същия момент когато го направи и той. Сега вече виждах лицето му – кожата му беше светла, с лека набола брада, косата беше тъмна, почти черна – също като очите му. Той ме гледаше, аз също, а въображението ми започна да рисува шеметни картини. Какво би било да живея в неговия свят, а той в моя? Ако той беше моето момче и аз неговото момиче. Дали можеше да запълни празнината в живота ми? Да ми покаже какво ми липсва, какво би могъл да бъде за мен? Да ми даде всички неща, за които съм копняла, но никога не съм имала. Да ми позволи да го направя по-добър, той мен – по-уравновесена. Да му дам и обич, и нежност, и подкрепа. Ще ме последва ли навсякъде, ако поискам? А какво би казал, ако аз бях готова да продължа с него?

На спирката спря такси и тайнственият непознат се качи в него. И повече не го видях. Направо беше лудост, бях вцепенена. Чувствах, че няма как да се случи, но все пак се питах дали пътят напред щеше да е по-лек, ако го извървях ръка за ръка с черноокото момче? Знаех, че никога няма да разбера.

Срещнах го само за миг, не се поздравихме, не се и сбогувахме. Но в мислите си с него изживях цял един живот. Нима това беше любов?

Поздрави... за мен!

Това е вторият ми блог. Първият не просъществува дълго и не може да се похвали с много публикации. Може би просто не му е било времето. Сега започвам на ново, на чисто така да се каже, с усещането, че този път ще е по-различно. Затова се поздравявам сама, че се реших отново да пиша, а това не се беше случвало от дълго време. Двадесет и първият ми рожден ден е след седмица и това е моят подарък за мен самата. Един подарък за душата.