От пръв поглед

Историята на една песен 

Вярвате ли в любовта от пръв поглед? Е, аз не вярвах. Смятах се за имунизирана срещу възможността да срещна някой, да погледна в очите му, по тялото ми да плъзне странна тръпка и да си кажа: „Да, той е. С този човек бих прекарала живота си.” Да, беше почти като на филм, с тази разлика, че не чух фанфари…

Беше студен и мрачен есенен ден, имаше мъгла. Времето изобщо не беше подходящо да срещна мъжа на мечтите си. Освен това имах хрема. Чаках вече половин час автобуса и тихо проклинах градския транспорт, заради чието закъснение в момента премръзвах. Към спирката вървеше момче с вдигната качулка на якето, която покриваше лицето му. Нищо особено, на около двадесет и пет години – бях потенциално незаинтересувана. Път и то в тоя студ какво да направи човек…

Нещо ме накара да се обърна, в същия момент когато го направи и той. Сега вече виждах лицето му – кожата му беше светла, с лека набола брада, косата беше тъмна, почти черна – също като очите му. Той ме гледаше, аз също, а въображението ми започна да рисува шеметни картини. Какво би било да живея в неговия свят, а той в моя? Ако той беше моето момче и аз неговото момиче. Дали можеше да запълни празнината в живота ми? Да ми покаже какво ми липсва, какво би могъл да бъде за мен? Да ми даде всички неща, за които съм копняла, но никога не съм имала. Да ми позволи да го направя по-добър, той мен – по-уравновесена. Да му дам и обич, и нежност, и подкрепа. Ще ме последва ли навсякъде, ако поискам? А какво би казал, ако аз бях готова да продължа с него?

На спирката спря такси и тайнственият непознат се качи в него. И повече не го видях. Направо беше лудост, бях вцепенена. Чувствах, че няма как да се случи, но все пак се питах дали пътят напред щеше да е по-лек, ако го извървях ръка за ръка с черноокото момче? Знаех, че никога няма да разбера.

Срещнах го само за миг, не се поздравихме, не се и сбогувахме. Но в мислите си с него изживях цял един живот. Нима това беше любов?