15 януари 2013 г.

Begin again

To whom it may concern: Жива съм! :D

Пиша този пост в главата си от няколко дни и сега въобще не съм сигурна дали ще кажа всичко, което искам и дали въобще ще кажа нещо (важно). Установих, че блог не се изоставя толкова лесно. И, че Blogger е ужасно бъгава платформа, която повече ще ти пречи, отколкото помага, но тази тема ще я разисквам по друго време. 

След кратка равносметка си мисля, че ноември и декември бяха едни от най-нещастните ми от... може би 2004 г. насам. Докато сега, не помня кога последно съм се чувствала толкова себе си, толкова жива, толкова щастлива дори. Нещата, които трябваше да ме разбият... всъщност ме освободиха. Просто да продължа напред и към нещата, които наистина са важни и си струват. По тази тема толкова. Хората, напуснали един път живота ми, вече нямат място в него. И ще е по-добре да не се опитват да се върнат. Известно време се чудих какво да правя с всички минали постове тук, да ги затворя, да ги изтрия, да започна на чисто. Но това съм аз, моя живот и минало, просто го оставям зад мен - точно там, където му е мястото.

И като си говорим за живот, аз сграбчих моя. И го сграбчих здраво :D Което е и основната причина да съм се превърнала в емоционална топка лудост и направо да ме сърбят пръстите да си кажа всичко. Какво точно се случва, ще споделя съвсем скоро. Просто искам да съм възможно най-сигурна, че наистина ще се случи. Обещавам, ще бъде вълнуващо ;)

2 коментара:

  1. Петя,поздрави за завръщането.. :) продължавай в същия дух,дръж здраво живота и без да мислиш за отминалите неща :)

    ОтговорИзтриване