Енигма

Проблемът е, че всеки път когато:

~ прочета нещо забавно или умно;

~ или се смея на някоя картинка;

~ чуя някоя абсолютно невероятна песен;

~ и, не дай боже, чета някакви безумно сладникави и верни любовни мисли/ размисли/ стихове/ разкази…

Аз си мисля за теб и за твоята реакция. Като на автопилот съм. Любов = Ти. И сърцето винаги успешно нокаутира мозъка и аз, наивна до безумие, споделям съкровените тайна на душата си с теб. А на теб не ти пука. Какво правя аз. Или се правиш, което е по-лошото.  Там е проблемът. Ти си енигма.

И затова напоследък се чудя:

~ кое може да те докара по-бързо до самоубийство – мъж или зъб? За момента е 1:1, борбата за първенство продължава;

~ докога ще продължава тази игра на думи – I fucking love you… I love fucking you;

~ ако те пратя по дяволите на мен или на теб ще ти хареса повече. Опасявам се, че ще е второто;

~ ако гравитацията не е виновна за това хората да се влюбват, не мога ли поне да я обвиня за това, че за втори път си разбих главата…