Запазих си последната цигара, знаех си, че ще ми потрябва. Паля я и затварям очи. Горчи ми – от недовършено обичане. Ти си кафето, аз цигарата. Как добре си пасваме. Ти горчиш и ставаш все по-студен, а аз паря – от несподеленото. Бавно изгарям, свършвам се. Казват, че несподелената любов убивала, значи на теория съм мъртва. Lucky me…
Въртя се в кръг. Някога знаех къде е началото, мислех че и краят ми е известен. А сега всичко се сля. Пак ми се пълнят очите. И едри сълзи заваляват, а не бях плакала от седмици. Но какво значение има времето, щом само една негова дума ме връща там, откъдето отчаяно искам да избягам, а дори нямам сили да направя и една крачка напред.
Не искам повече пеперуди в стомаха, бръмбари в главата и термити в сърцето. Гади ми се. От тази любов вече на решето приличам…
Няма коментари:
Публикуване на коментар