20 август 2011 г.

И гола ще тръгна!

Днес по време на обичайната ми разходка до кварталния супермаркет се случи нещо доста интересно. Докато чаках на касата ми направи впечатление, че две възрастни жени, на годините на баба ми, са вперили поглед в мен и очевидно ме обсъждаха, при това на висок глас. „Днешната младеж е толкова вулгарна. Как я е пуснала майка й така да излезе?!“. „Така“ означаваше къси дънкови панталонки и потник. Нищо прекалено, нищо скандализиращо. Средата на лятото е и е адска жега, едва ли двата ми голи крака така пречат на околните. На възрастните още повече, по време на кратката ми почивка във Варна повечето баби на плажа се пекоха по монокини – ето това е смущаваща гледка. А и с какво право поставят етикети – щом нося къси гащи, значи съм вулгарна. Това, че съм студентка, работя, издържам се сама и помагам на родителите си значение няма… щом едни панталонки определят що за човек си…

„Преди 21 години един мъж и една жена са скрепили чувствата си един към друг чрез необратимото сливане на тела и души. На сперматозоид и яйцеклетка, ако щете! Зачената съм с любов, с онзи изконен трепет на сърцето, което забива в едно с друго сърце, с онзи първичен копнеж на очите, които утоляват страстта си в други две очи, с онзи изконен порив на душата, отдала се на друга душа. Аз не съм човек. Аз съм доказателството за нещо истинско между двама влюбени. Аз съм любовта! Аз съм материалният субстракт на нематериалното чувство, аз съм физическият облик на възвишената емоция. Първият ми остър писък е бил писъкът на реализираната , на осъществената любов.“

Затова не ме гледайте с укор. Ако трябва, и гола ще тръгна!

Автор на текста в кавички - неизвестен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар