Днес съм тъмна. И мрачна. И крива. Всичко е на обратно. Хаос. Как се подреждат мисли? А чувствата как да ги сложа в ред? Защо въпросите са винаги повече от отговорите?
Преди четенето на публикациите от другите блогове ми беше любимото време от деня. Дали рано сутрин или късно вечер. Беше моето време. Затварях се, изключвах се. Нямаше ме. Спирах да съществувам за останалата част от света. И четях, и четях. Жадно поглъщах думите. Сливах се с тях. Смеех се, плачех, възхищавах се това как е възможно непознати да обличат в думи собствените ми объркани чувства. Все едно се преоткривах, нови късчета от душата ми в душите на другите. А сега… карат ме да мисля, за това, за което не искам. Не просто да не мисля, да не си спомням, да не е съществувало. Но то е там и това никога няма да се промени.
Вчера се четох. Ред по ред. Все едно душата ми беше подредена по дати, часове, месеци и удобно отбелязана с тагове. И сега сякаш искам да се извиня за всичко написано. Ако думите ми са ви върнали някъде, където не сте искали да бъдете, са ви накарали да мислите за някого, който вече е трябвало да бъде минало. Съжалявам, ако съм натъжила някого някъде. Ако съм наранила някого. Или разочаровала. Наистина съжалявам. Ако сте открили себе си в мен, съжалявам, защото ако е така, наистина нещо ужасно ви се е случило.
Губят ми се знаците. Препинателните също. А така искам да сложа точка. Този блог беше толкова лоша идея…
Няма коментари:
Публикуване на коментар