Неграмотно

На моменти съм като Монк. Изпипвам детайлите и определено се дразня, ако нещо не е както трябва. Но стигне ли се до правопис – вече наистина се вбесявам. Просто не ми го побира главата как е възможно толкова много хора да нямат представа за правописа на най-често използваните думи – като пЪт, сигУрно, Сбогом (виждала съм последната написана по следния начин – „збогум“), Обичам (да, мили влюбени тийнейджърки, пише с „О“ и „убичъм та“ едва ли ще го впечатли особено, освен ако той, разбира се, не пише (не дай боже говори) по този начин.

Грешен правопис ме залива постоянно – от интернет пространството най-вече. Facebook и skype водят първенството. Явно мнозинството не прави разлика между „някой“ и „някои“, да не говорим за употребата на „някого“, кога се използва пълен и кога кратък член, че частицата „не“ се пише отделно от глаголите и прочие. За писането на кирилица да не говорим – толкова рядко се случва, че обикновено се радвам като малко дете, ако някой ми пише нормално. Изключително ми е неприятно да чета текст писан на латиница. Да, има моменти, когато е неизбежно, обаче това са по-скоро изключения (ако например телефонът ти не поддържа кирилица, моят за жалост е един от тях). Във всички останали кирилицата е достъпна, ползвайте я, не хапе! Ако не знаете как, попитайте, не е срамно. Доста съм горда от факта, че не ползвам фонетик, а стандартната клавиатура (и ми беше изключително приятно да се науча да я използвам). Но това е по-малкото зло в сравнение със съкращенията, които се използват. На разговор започват с „zdr ko pr“ просто няма да отговоря, който иска да се сърди. Няма да му се счупят пръстите, ако го напише цялото. Или пък „10x“ (ей, големи разбирачи станаха всички). Да не забравяме и „ms“, „nz“, „np“, „mn“, и любимото ми „ddz“ *човече си блъска главата в монитора* Но истинското очарование се крие в неграмотно написан текст на латиница, със съкращения, в който всяка дума е на нов ред. Това ми е фаворит. Поне вече сте на ясно, защо не отговарям многословно – успели сте да ми скриете граматиката.

При пунктуацията нещата също стоят страшно. А това, което ми е още по-странно, е че хора, които са решили, че могат и искат да пишат, не й обръщат никакво внимание, поне с цел да представят текста си в най-добра светлина. А има неща, които са елементарни – като например това, че след запетая и точка се поставя интервал преди да започне следващата дума. И че текстът може да бъде двустранно подравнен (самият blogger го предоставя като опция), за отстъпа в началото на абзаците няма да говоря, не всички предварително си въвеждат текстовете в Microsoft Word и това прави използването му по-трудно. Това важи, ако изобщо се използва пунктуация, защото и на такива текстове съм попадала. Чатовете няма да ги засягам, стига съм споделяла трагедии.

Не искам да обидя никого с тази публикация, всеки сам решава как ще пише. Не твърдя, че съм напълно наясно с всички правила на българския правопис и пунктуация (изпускам доста запетаи, особено, когато имам обособени части в изречението, и много ме яд за това), често ми се случва да разбъркам буквите в някоя дума, но се старая! Защото имаме прекрасен и звучен език. Наш език. Нека го опазим.