Днес едно момче, с което се сваляхме преди... векове? ми направи комплимент, че все още съм много красива и че приятелят ми е късметлия. Комплиментите винаги са хубаво нещо и няма как да не те накарат да се усмихнеш, но вторият коментар... Късметлия? Наистина ли? След две от трите ми "грандиозни" връзки, мъжете се държаха така, все едно са били прокълнати, а не все едно да пропилели 6-цата си от тотото. И не беше трудно да ме накарат да се чувствам злата вещица от приказката.
Но може би не съм права и перспективата ми е грешна. На моменти си мисля, че съм abso-fucking-lutely awesome. Няма гаранция, че и другите не ме виждат така. Аз си се обичам. И другите ме обичат. Явно все пак уравнението е вярно. Аз съм си Аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар