28 септември 2012 г.

He tastes like rain

Чудовището в стомаха ми издава щастливи нечленоразделни звуци, след като е погълнало предоволно количество пеперуди.

На мен самата ми иде тихо да запищя от задоволство. Седя и се радвам като малко дете на една писалка, на една прегръдка и на една усмивка. И на една целувка по бузата. И на това, че съм „дива“. И че това, което правя е „уникално“. На това, че ме оцениха. На това, че просто един път, по изключение, всичко се случи толкова по-перфектно, отколкото някога бих си го представила.

Не вярвам в съдбата. Но, ако щом оставям нещата просто да се случат, и те се случват както днес, склонна съм да приема, че всичко си има причина. Дори и да не виждаме целия грандиозен план, а само няколко стъпки напред…

- Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
- Не мисля, че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса, ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
- Дъждът дори има приятен вкус.
- Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той.
- Понякога и по два пъти.

"451 по Фаренхайт", Бредбъри

Няма коментари:

Публикуване на коментар