12 юни 2013 г.

Extinct

But you are filled with cream 
and a cherry top Lie!

След неочакваните сбогувания, идват и неплануваните размислите. Възлагам твърде много на едно несигурно утре. Надявам се твърде много да се завърна на различно място, от първоначалната точка А. И май това ми е проблемът. Обременявам се с мисълта за желаната промяна, и всъщност си мисля, че точно силното ми желание ще я спъне. Така съм се вкопчила, че дори не оставям място наистина да се променя. Защото, ако се случи това, което искам, бъдещото ми "аз" няма да е вкопчено в същата мисъл. И че всъщност, докато желая нещо, сама се дърпам назад, защото това е настоящето, не бъдещето. Схванахте ли? Надявам се в думите ми да има смисъл.

Anyway, за сбогуванията говорихме. Явно са само моя потребност, и само аз мисля, че след мен остава недовършено. А как ми се иска да "... не е в природата ми да събирам търпеливо отломки, да ги лепя и да убеждавам себе си, че белезите от счупеното не личат... Счупеното си е счупено, и аз предпочитам да запазя спомена за унищожената красота, отколкото до края на дните си да се примирявам с пукнатини."

Любовта ми е изчезнал вид. Може да я откриете само в музея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар