дори не знам откъде да започна. Хем искам да ти споделя всичко, хем искам да замълча. Но нали знаеш, аз всичко ще си кажа накрая.
Тук е красиво. Пясъкът е най-белият и гледам най-розовите залези. Сякаш мястото е създадено само за любов. А аз никога до сега не съм се чувствала толкова сама. Не, не е носталгия, просто... неоправдани очаквания. И неочаквани удари, които ме накараха да се затворя в себе си. Затова сега си говоря с теб, понеже с никой друг не мога. И съобщенията валят ли, валят, а аз така и не знам какво да отговоря. Всички очакват да се похваля с нещо, а на мен само ми иде да заплача. Тежи ми като знам, че съм тук едва от две седмици, а сякаш е минала вечност. И като знам, че ежедневието ми ще се повтаря, и повтаря....
Работата не е толкова лоша, дори свикнах вече, но просто всичко е толкова монотонно... чувствам се като влязла в матрица. Всичко е разграфено, разпределено - приличаме на добре смазана германска машина, с разликата, че сме на Мексиканския залив. Квартирата - също не е лоша, само да не ни бяха натикали 8 момичета тук, някоя сутрин очаквам да има женски бой за реда в банята... :D
Карам колело, представяш ли си? Сигурно не можеш. Всяка сутрин към работа и после обратно, съм на колело. Страшно ми харесва. Кара ме да се чувствам свободна, много странно... от едно колело, свобода. Казах ли ти за храната? Не става, никакъв вкус. Оцелявам тук на някакви измислени храни и като сложиш супер изморителната работа, очаквам да се прибера супер модел :D (поне мога да си мечтая, нали така ;)
Бирата е слаба, виното е плодово и моите 23 ми станаха любимото число, особено като вървя към касата с някоя бутилка в ръка. Поне нещо хубаво трябва да има в цялата ситуация. Храня си душата с лека бира и ярки залези. Сега чакам 4th of July и за малко заря. И всичко е толкова ново и различно, и до такава степен насища сетивата ми, че усещам как спирам да мисля и забравям. И е хубаво. Може би именно това ми трябва. Добре съм. Другото няма значение.
Целувки,
П.
Няма коментари:
Публикуване на коментар