16 ноември 2011 г.

Дневникът на едно шесто чувство

- И защо мислиш така?
- Шесто чувство.
- Уволни си шестото чувство…

Всъщност, не бих, защото то никога до сега не ме е подвеждало. По-скоро то самичко би си тръгнало от мен, защото никога не се вслушвам с него. Отначало са намеци, набляга на някои думи, после преминава в тих шепот, докато накрая чисто и просто крещи, като от време на време подпитва дали случайно не съм оглушала. И явно съм – глуха, сляпа, със забавени реакции и никакъв контрол над сърцето. А на него взе да му писва да е нещастен свидетел на саморазрушителния ми начин на живот. Още повече, когато е предвидило всички нещастни последици…

Но за всичко е виновна Надеждата. Двамата са в много лоши отношения напоследък. То крещи „Неее“, докато тя измамно съблазнява, че този път ще бъде по-различно. И за жалост винаги печели. Лукава е тя. Прави богата трапеза от обещания, споделени моменти, хубаво вино и горящи свещи. Приканва с топлина и разбиране. Кучка… Знае точно какво искам и го раздава с широки шепи. Жалко, че накрая нищо от това не достига до мен. Нали всъщност аз се раздавам, не тя, на нея какво й пука.

А Шестото чувство не може да я надвие, колкото и да му се иска, колкото и да опитва. Аз виждам това и съвсем съзнателно го пропускам. Надеждата вече си е свършила работата и е притъпила и последната мозъчна клетка, в която се е криел здрав разум. А той иска да си изгоня Шестото чувство… ами не мога, гузната съвест ми пречи. Все пак то нищо не ми е направило, напротив, каза ми, че е неправилно, че вече съм минала през това и знам как свършва приказката… че лъжите са същите и пак същите сладки устни ги изричат. Че е само въпрос на време сълзите да потекат, може би много по-скоро, отколкото предполагам. Всичко знаех и все пак продължих.

Казват, че след първия път не е грешка, а избор. Никак не ме бива явно, щом накрая Надеждата млъква, раздала отровните си ябълки. Шестото чувството и то ми пази тишина, отказвайки да ми търси посока. Той, разбира се, също отдавна е заминал. Заедно ме оставят на спомените, знаят, че те ще довършат самоунищожението ми…

- Уволни шестото си чувство.
- А ти що не си…!
Шестото ми чувство почна да се киска.

Няма коментари:

Публикуване на коментар