Обичам дъжда, отваря всичките ми чакри, изчиства аурата ми. Идва ми да пиша, да пея, да танцувам, дори да мечтая… под дъжда… когато той е близо. Понеже и двамата го обичаме. Дъждът. И това го прави още по-специален. Нашият дъжд.
Когато е близо съм друга. Добра съм. И кротка. Нагаждаме се един към друг. Понякога си мисля, че приличаме на две парченца пъзел – така добре ни прилягат извивките, когато ме скрива в прегръдките си. Дава ми усмивки, смях, блясък в очите. Не ям и не спя – от целувки живея. Когато е близо. Той и дъждът. Най-нежната комбинация.
Когато е близо… съм щастлива. Чак ме е страх да го кажа. Себе си. И е хубаво, хубаво, хубаво. Искам да е близо. И да ме топлят. Заедно с дъжда.
I don’t mind spending everyday out on your corner in the pouring rain…
Няма коментари:
Публикуване на коментар