тъй като тези на Мърфи са очевидно недостатъчни
Първата бедствена част може да
откриете тук.
3. За мобилния телефон
~ батерията винаги пада, когато
чакам важно обаждане или смс;
~ когато интернетът вече ме е
предал, М-тел решават да ме довършат като им се разпадне мрежата;
~ най-обичам, когато правя нещо
ужасно дълго време и точно преди да го запаметя, телефонът симпатично забие и
ме оставя да го зяпам с поглед забит в екрана, неспособна да направя какво и да
било освен да го рестартирам, (спомена роднините му по женска линия)… и за
започна всичко отначало;
~ или любимото ми – някой да
започне да си вре носа и пръстите, където не му е работа и намери онази ужасна
снимка, която все се каня да изтрия и все забравям.
4. За работата
~ когато си нося лаптопа, има
работа;
~ когато не е с мен, няма нищо за
правене;
~ ако реша, че на нощната смяна
мога да дремна със сигурност някой от гостите ще се запие на бара и ще ми
разправя историята на живота си. И накрая няма да остави и бакшиш;
~ ако реша да си взема аванса
по-рано, шефката просто няма дойде, но пък колегата ми ще закъснее и ще си
изтърва последния автобус за прибиране… но нека не ви разказвам днешния си ден;
~ а най ми е хубаво, когато някой
от гостите откаже да ми говори на английски, не защото не го знае, а защото му
е под нивото (два такива случая съм имала с французи). И после мрънкат, че не
получавали каквото искат. Ами ако пробват да си извадят сливите от устата…;
5. Разни други кофти случки,
които ме убеждават, че природните закони са против мен:
~ рутерът (как още не е излетял
през прозореца се чудя) се включва и изключва сам, допуска устройства по негово
усмотрение и понякога връзката е по-стабилна, ако съм на другия край на
апартамента, отколкото до него. Явно му трябва пространство, сигурно го задушавам.
Ако знаех, че е така, щях да си взема мъж, с него все някак щях да се оправя;
~ косата - Е, т`ва ми е любимото.
Косата ми си има лично мнение и то обикновено е по-силно от моето. И от лака за
коса. Това нещо се къдри, изправя, заплита, когато на него му е кеф. Още имам
кофти спомени от една среща, на която като се появих ми казаха „Леле, каква си
рошава!“ А не бях… ;(
~ за капачета на токчета,
лакирани нокти и бримки на чопарогащници няма да говоря, бедствие, истинско
бедствие…
Няма коментари:
Публикуване на коментар