8 ноември 2011 г.

Неизказано

Какво е да си главен герой в мислите ми? В сънищата, на фантазиите? Какво е чувството да пише някой за теб, какво си мислиш, когато откриваш себе си сред думите ми? Чувстваш ли нещо? Безразличие? Съжаление? Скука? Може би всичко това и много повече. Какво е да знаеш, че някой те обича безрезервно? Вярваш ли изобщо? Усещаш ли силата, която дава? Сигурна съм, че да и навярно ласкае егото ти.

Как да ти пиша? Как да ти говоря? Имам ли въобще какво да кажа? Как да не личи, че тъгувам? Че ми липсваш… Как да отговаря на въпроса „защо съм тъжна“ като причината си ти. Как да науча сърцето си, че това е съдба? Че не е било писано, че любовта не е била достатъчна. Моята любов. Че съм човек и че не съм създадена според нечии очаквания. И правя грешки, а ти не можеш да прощаваш (грешах ли наистина...). Как да се примиря, че никога повече няма да бъдеш мой. Че си минало. 

Понякога тежи. Когато лъжа, че съм добре. Когато се чувствам сама в стая, пълна с хора. Когато чакам с часове да ми пишеш. Когато плача преди да заспя. Когато не липсвам на никого. Когато виждам, че съм заменена. Когато не помниш любимите ми цветя. Когато не помниш и обещанията си. Понякога тежи, задушава ме, кара ме да полудявам. От невъзможност. От мисълта за недовършеното…

Друг път си мисля, че може би е по-добре, че те нямам. Това би означавало да бъда щастлива. На мен щастието не ми отива. Би било прекалено лесно. Сигурно ще ми доскучае, нали ме знаеш каква съм сбъркана. Макар че с теб с удоволствие бих умирала от скука, щастливо. Ако преди това не ме съсипеш. Или преди да се съсипя сама. Станах страшно добра в това да се храня с илюзии и после сама да си разбивам сърцето…

Заспива ми се някъде далече.
На Марс ми се заспива! Ако може...
Омръзнаха ми тези земни вéчери,
рисуващи измислици по кожата ми.
Омръзнаха ми лунните истории,
които си разказвам сам-самичка.
Омръзнаха ми всичките герои,
които не обичам. И обичам.
Омръзна ми да ми е толкова сложно.
Заспива ми се някъде далече...
На Марс ми се заспива, ако може.
Или пък,
ако може,
във ръцете ти.

Caribiana


Няма коментари:

Публикуване на коментар