Който е казал, че в бутилка вино има повече философия, отколкото във всички книги, може би е бил прав. Рано ми е да бъда окончателна по този въпрос, а и с четенето не напредвам. Но пък поне те карат да се замислиш – и книгите, и виното. Може би последното повече…
Снощи ми беше нощ за размишления (третата поредна, през която не можех да заспя). Затова реших да си използвам безсънна нощ и да си направя някои изводи. Мислех си за нещата, които имам, които искам и тези, които реално ми трябват. Рядко между трите има знак за равенство. И ето какво имам… Всъщност „имам“ не е точната дума, защото всъщност никой никого не притежава, просто има късмета, че този някой е до него. И значи имам до себе си мъж, който ме обича, имам наистина добра приятелка, с която да деля въпросната философска бутилка вино, имам майка и баба, които биха направили всичко за мен, имам покрив над главата си и храна на масата си всеки ден (което според една статистика ме прави един от привилегированите хора на планетата). Имам образование, имам и безброй други неща.
А искам това, което всъщност не ми трябва. Неща, които си мисля, че биха ме направили по-щастлива или пълноценна. Разни ненужности, които после само ще ме наранят. Но това не пречи да ги искам. Колко глупави сме хората – хем осъзнаваме как точно стои всичко, хем това ни най-малко не ни помага да се справим със ситуацията. А това, което имам, остава незабелязано, неоценено и някак „неискано“, понеже често се хващам съсредоточена в това, което липсва. И, разбира се, изгубим ли нещо, веднага осъзнава стойността му. Жалко е, че сме слепи. Че съм сляпа и все още достатъчно незряла, за да се уча от грешките си и да не ги повтарям. Жалко и много, много тъжно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар