След като всички написаха писмата си до Дядо Коледа, време е за финалната равносметка. Аз писмо не писах и равносметка няма да правя. „Новата година“ е просто дата, един миг. А новият миг не настъпва на определена календарен ден, затова и нямам намерение да се затормозявам с мисълта, че от 01.01. нещо (ще) трябва да бъде по-различно. Дадох си твърде много обещания, които не спазих, така че е време да спра да се предавам. Достатъчно други го направиха вместо мен.
Новото идва, когато сме готови за него, когато сме се поучили, когато сме се разбрали сами себе си. Новото идва, когато е нужно. Новото идва, когато осъзнаем, че повече не можеш да живеем с миналото си – изправяме се срещу страха си, за да знаем как да продължим от тук насетне, защото омагьосаните кръгове са вариант само до време. Затова тук няма да има гениални изводи (понякога си мисля, че целият блог и всяка една публикация е едно заключение) или пък да правя обобщения какво е било през годината. Какво е било, само аз си знам, и честно казано, не искам да си припомням. Не съм започнала да пиша отново от хубаво, а да правя равносметка на болката си… е излишен мазохизъм. Тук има парченца от мен… блогът е усещане за „вкъщи“. Каквото съм искала да кажа, вече съм го направила. Нека нещата се случват какво трябва. Както ще бъде най-добре.
Имам само един списък на книгите, които искам да прочета… И това ми е напълно достатъчно. Няма да очаквам нищо. От последното само боли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар