Дневникът на едно щастие

Това е дневникът на края на една любов и началото на едно щастие. Странна зависимост, нали? Май е мъртъв месец. И слага началото на нови начала.

Чувствата или ги убиват, или те сами умират, разбрали, че са ненужни. Без сантименталности и излишен шум погребвам каквото е останало от грижата, любовта и болката ми. Нова съм. Все се чудех какво ли ще е една сутрин да се събудя и вече да не го обичам. Е, не е нищо особено. Беше спокойно. Тихо. В душата ми беше настанал мир. Духовете от миналото си остават там. И за първи път съм сама на себе си. Самодостатъчна съм. Когато извадиш Любовта от уравнението, везните се уравновесяват. И всъщност е много по-хубаво отколкото предполагах. Няма какво да ме натъжава. Не разнасям със себе си тонове емоционален багаж, при мисълта за който да ми се свива стомаха. Просто вече не го обичам. Не го обичам. На глас все още звучи малко страшно. Някога мислех, че ще ми е пусто… Никак даже. Нещата се нареждат. За първи път страницата е наистина затворена. За първи път вече не гледам назад.

Вашата работохоличка се завръща. Same job, different hotel. Утре официално ми е първият работен ден. Малко ме е страх да го кажа, обаче е истина – щастлива съм.