Липсват ми онези малките неща като това да стискам ръката ти в моята, да шепна в ухото ти и, уж случайно, да го допирам с устни, а бузата ми да се търка в твоята, да ме гъделичка леко наболата ти брада и да вдишвам парфюма ти, който ме замайва от сладост. Липсва ми.
Липсва ми да ме оковаваш в прегръдките си и после да ме целуваш като за последно, да възспираш всеки мой опит да се отдръпна и да ме стискаш все по-силно и по-силно, докато ти се оставя изцяло. Липсват ми устните ти, езикът ти, липсва ми как ме хапеше, липсват ми оргазмите и виковете, липсва ми надраният ти гръб. Липсва ми да се будя до теб и да пия от кафето ти.
Ти самият обаче отдавна не ми липсваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар