Хубава книга, но уви, комбинацията
от тъга, чукане и сране не е моята, но пък се оказа, че повечето мъже, които са
чели книгата, ги кефи искрено. Въпрос на вкус. Все пак открих някои „мои“
моменти вътре, а и съм доволна, че наистина се захванах със списъка. Ето какво
точно си харесах:
„Ще правя йога, ще си отворя чакрите, ще повтарям ОМ, докато изчистя
мозъка си, ще ям ориз с ръце, ще си пусна брада, ще стоя на главата си…
ОМммм
ОМмммръзна ми да мисля за нея.
ОМмммммръзна ми да мисля за нея.
ОМммммммммръзна ми да мисля за нея.“
„От известно време насам животът ми се дели на преди и след тя да
замине. Във втората половина са девет дни самота. Самота, която най-силно
усещам в онова време между ден и нощ, не още вечер, не вече ден. Светът си
отдъхва след работа, а аз се задъхвам от отсъствието й. Сам като Снежния човек
– бродя в мислите си, и няма подслон, и няма…“
„Дълго гледам тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя
допреди девет нощи. Сгърчвам се в почти двуметров ембрион и затискам с тяло
сърцето си. То е като котаракът на съседите – не разбира от дума. Още не
разбира, че я няма. Сърцето е животно.“
„Черешата не се купува, глупак с глупак. Черешата е любов. Или я
отглеждаш, или я крадеш.“
„Почти посягам за дистанционното, за да пусна телевизора, но спирам.
Защо да пълня тази тишина с чужди образи?
Защо да преебавам този перфектно самотен момент върху завивките на тази
евтина хотелска стая?“
„Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си
истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого, отколкото да заспивате
заедно.“
„Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а
другият – в миналото. Аз се бях вторачил в CNN.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар