4 май 2012 г.

The ex-files

Понякога се връщам назад и разравям архивите. Връщам се към миналото. Връщам се, за да проверя мога ли все още да го направя. Връщам се и проверявам пази ли се моето място в нечие друго сърце, има ли забранена територия, на която друга да не може да пристъпи. Връщам се и чакам да видя дали и той ще се върне. На нашето място. Винаги се връща. Винаги.

Усещам безумна наслада. Балансът се променя и аз определям какво ще се случва. Отново съм силна, трезва, спокойна. Знам, че още съм важна. Че мястото е още мое. Че ако бях поискала, утре щеше да се събуди до мен. Представям си го и потръпвам. Пътят назад е точно такъв, какъвто съм го оставила – отъпкан, чист и безоблачен. Но разбера ли, че отново мога да тръгна по него, усещам, че нямам нужда да го направя. Стига ми да знам, че мога.

Това усещане ми носи мир. Че макар всичко да се променя, някои неща си остават същите. Жалко е, че успявам да го запазя за кратко. После се раждат съмненията. Драмите. Сълзите. Депресията. Накрая се престрашавам да погледна назад. Чисто е. Все още. Някой ден няма да е. Ако имам късмет, преди това пътят към миналото ще е затворен завинаги.


Няма коментари:

Публикуване на коментар