22 май 2012 г.

Дневникът на една нощна смяна

Явно не е добра идея да казваш, че никога повече няма да правиш нещо - Вселената някакси изпуска "не"-то и хоп! ти отново правиш това, което никак, ама никак не обичаш. В моя случай - да стоя будна. Преди 3 години си мислех, че няма нищо особено в това да стоиш буден по цяла нощ - така де, не съм правила нищо по-различно от това да будувам през буйните ми тинейджърски години. Разбира се, след като започнах работа това се оказа голяма заблуда. Така че, който не е карал нощни смени, да не смее да ми възразява, че мрънкам, понеже си е кошмарно - периодът 2-6 часа и следобедите вкъщи, когато съм като сгазена и сънувам, почти без изключение, кошмари.

Иначе, чух, че снощи е имало земетресение. Май съм го проспала, мисля си, че докато не ми падне нещо на главата, няма да разбера, че около мен се случва апокалипсис (а това и тогава не е сигурно). Което май е в моя полза. Ще си умра в блажено невежество.
Новото е, че правя някакви жалки опити да уча за изпити, а концентрацията ми ме гледа отстрани и ми се хили злобно. И няма никакво намерение да се съюзи с мен. Но битката още не е загубена, имам скрити козове в ръкава. Другото старо-ново е, че е адски трудно да си постоянно щастлив. Разни досадни хора постоянно ми се бъркат или пречат, а понякога игнорирането им се оказва доста трудно. Искам тапи за уши, няма да откажа и чифт за спомени - да запуша разни стари дупки и мислите никога повече да не ме отвеждат там. И във връзка с щастието, снощи попаднах на следния цитат във фб, която ми напълни сърцето и няма как да не го споделя:

"Щом ти се говори с някого, обади му се. Изведи го. Говори му с очи, с ръце, със сърце.
Щом ти се пие, вдигай тостове. За хората, които обичаш и те обичат. За момчетата/момичетата. За Карлосон, който живее на покрива.
Щом ти се ядат палачинки, сложи тигана на котлона. Експериментирай. Дели. Пръскай със сметана нечий нос.
Щом ти се пее, пей. Крещи. Танцувай. По средата на улицата, по средата на разговора, по средата на животът ти, който сякаш е излязъл от контрол.
Щом ти се пътува, хвани следващия влак. Остави се на съдбата. Наблюдавай капките дъжд - вали само отляво. Позволи на някой странник да ти разкаже историята си.
Щом ти се тича, избягай. Движи се до изнемога, до без дъх. А после позволи на някой да те прибере обратно.
Щом ти се целува, действай. Опознавай устни, извивки и вкусове. Целувай с душата си. Целувай мигли в мигли и носле в носле.
Щом ти се смее, позволи си го. В неподходящ момент и на неподходящо място. Шумно, звънко, скандално. Ще удължи живота ти. А смехът е заразен.
Щом ти се обича, обичай. Подарявай се. Раздавай. Изтръпвай. Като в книгите, песните и филмите. Както само ти си можеш. Истински, лудо, дълбоко.
Щом ти се живее, живей. Сега. Утре. Вдругиден. Без планове, с грешки, с падения и летежи, с хора и с пухкави топчици.
Слушай сърцето си. Следвай сърцето си. Не забравяй сърцето си..." ♥

Няма коментари:

Публикуване на коментар